Детство без решетки


Традиционно подкрепям и се интересувам от реформите в детското правосъдие в България, а те вече са съвсем належащи!

От 2015-та тече една кампания – “Детство без решетки“. Ето какво се казва в нея:

“Детето, независимо дали е жертва или извършител, преди всичко трябва да се третира от закона като дете. И още, лишаването от свобода не само е вредно за едно дете, но и не спомага за предотвратяване на повторна постъпка. Лишаването от свобода е и най-скъпият и неефективен начин за “справяне” с деца в конфликт със закона.”

В рамките на тази кампания тече следната Петиция, а сега имат интересен призив към всички, които не са безразлични към тази тематика:

  “Кампанията “Детство без решетки” събира катинари, които ще се ползват за  създаването на инсталация с цел повишаване на обществената осведоменост относно нуждата от реформа в детското правосъдие. Инсталацията с 255 катинара, колкото е броят на децата, затворени във възпитателни училища-интернати и социално педагогически-интернати в България, ще бъде изградена с подкрепата на творческия колектив Destructive Creation през октомври в София.”

Симпатично, нали? Но за затворените деца не е толкова симпатично, колкото… животоопределящо.

От името на сайта си MamaMemi се включвам с катинари веднага! 🙂


А вие?

alt

 


Ден на безопасния и защитен интернет – всеки ден!

alt


Днес, 11.02.2014, е обявен за денят, в който ние – блогърите, потребителите на интернет – отвръщаме на удара. The Day We Fight Back. Съвсем ясно е кои сме ние, ясно е и кои са те – световните правителствата, разните там елитни клики, които си мислят, че могат наблюдават всяка стъпка в интернет, да управляват живота и мислите на другите и които, обаче, в голяма степен успяват.

Е, идеята на тази акция е да им кажем, че с нас не успяват! Досега са се включили над 250 000 блога и потребителя и непрекъснато растат, включете се и вие.

Заедно, ние можем да кажем на правителствата по света, че масовото наблюдение в интернет е неприемливо!


ПП. Писала съм за АСТА тук. Писала съм за открития урок по безопасен интернет на Фондация “БГ Сайт” тук. А събитията в България по повод Денят на безопасния интернет вижте тук, има много интересни неща, в които днес можете да се включите на живо или онлайн.

Има значение когато помагаш


Днес, в последния ден на 2013-та, получих писмо от организаторите на Blog Action Day, в който се включвам последните пет години. В него пише за съвместната им кампания с Orbit.do, че точно днес е денят, в който да разкажа “моята история защо давам за благотворителност или за любимата си кауза”.

Ами, добре. Добър начин да се сложи добър край на поредната изминала, не особено добра, година.

Разказвала съм за това в блога, но основната ми кауза тази година е доброволното кръводаряване. Тъй като на този етап от живота си не работя и нямам собствени доходи, ми е трудно да отделям пари за смс-и или банкови сметки. Затова помагам с нещо, което мога да дам безплатно (и за което всъщност се грижа много добре) – собствената си кръв. Не ми е за първи път, но в началото на годината дарих за Пламен Горанов и след това се оказа, че се втурвам към Кръвния център при всеки случай, за който чуя и е минало достатъчно време от предишния ми път. Тази година закръглих кръводаряванията си на три, всичките за конкретни случаи и пострадали, последното от които – вчера, на 30-ти декември. После се старая да проследявам “случаите си” и съм супер щастлива, когато хората оздравяват и са добре:)

Това е. Лесно е, не боли (ха, егати глупостта!), всичко е стерилно и за еднократна употреба, по никакъв начин не ми се отразява на здравето и на живота. А чувството е невероятно. Предполагам, че чувството да се възползваш от такава помощ от непознат е същото, ако не и по-силно.

 

Иначе помагам с труда и времето си, когато мога. Тъй като денят ми е много зает с различните програми на децата и домашни задължения, всички обекти на доброволчеството ми са в близост до дома или училището на децата (…втория ни дом). Такава кауза ми е Социалната кухня на Фондация “Вяра, надежда, любов” във Варна на ул. Драва Соболч 7а. Там се провежда кампанията за осигуряване за още един ден от седмицата на топла храна на социално слабите хора в района “30 съботи”. Там организаторите и главните действащи лица са съвсем други, аз само следя инициативите и се включвам по своя преценка и според своите възможности. Като не бях го афиширала, досега.


alt

Разпределяне на празнични помощи в Социалната кухня. Даренията са от чужбина,
организаторите са други, но аз бях част от веригата по разтоварването им.
Колкото – толкова😉


А, да! Помагали сме от сърце и със собствена селскостопанска продукция, хе-хе:)

Това е. Наблизо, за кратко, за колкото ви е удобно, без да пречи на личния ви живот или да е в конфликт със собственото ви семейство. Дори и без пари, всеки може да помага. Лесно е и не боли:) Напротив, човек се чувства далеч по-добре – в кожата си, в живота си, в мисията си.

Помагането дава още един смисъл. И винаги има значение. Пореден пример е забележителната, вдъхновяваща и съвсем истинска история, описана в книгата “Малките принцове“. В анонса на корицата се казва: “Тази книга показва как неуморните усилия на един-единствен човек са в състояние да променят съдбата на мнозина”. Така е!

За много години и много даване, бъдете здрави!


 

Предложение към Община Варна

altЗнаех за един конкурс, обявен от Община Варна и от още шест по-големи български града – този на Фондация “Bloomberg Philanthropies”. Търси се идея, която да подобри благосъстоянието, качеството на живот в града или средата и т.н. Все ми се въртеше в главата, докато тази сутрин не се събудих да им пиша за идеята, която всъщност имам от много години.

А то ‘случайно’ да се окаже, че днес е последният възможен ден на конкурса, като преди това срокът е бил удължаван. А после ‘случайно’ да се окаже, че днес е Световния ден на детето, обявен от ООН през 1959г. /темата на предложението ми е свързана с децата/.

Хм, хм, да видим, да видим…

Ето и го и него:

 *****

Варна е вторият по големина град в страната ни и може би най-бързо разрастващият се, след столицата. Във Варна има много деца, раждат се още повече, също толкова се заселват всяка година. Освен детски градини и училища, децата имат нужда от занимални, съоръжения за спорт и зали за изкуство. Всичко това го има в града ни, изборът е голям, но… родителите трябва да си плащат.

Бизнесът с курсове по танци, тренировки по всякакви спортове и различни дейности във Варна е активен и богат, но е точно това – бизнес. Има много родители, които не могат да си позволят да дават месечно нужните суми. А творческите занимания са изключително важни и необходими за баланса в организма и психиката на подрастващия човек. Изкуството е коректив на умствените занимания в училище, спортът – задължителен за тялото и ума. Но може би най-облагородяващото и хармонизиращо детето изкуство е музиката. И по-специално – свиренето на музикален инструмент.

Предложението ми е следното:

Да се създаде мрежа от сгради с оборудвани с всички необходими музикални инструменти помещения, където деца и ученици да могат да идват, да се учат да свирят и упражняват по всяко време. Разбира се, това да става под надзора и грижите на музикален педагог. Може да има курсове по танци, рисуване, пеене, спортни занимания, различни творчески активности. Всичко, свързано с изкуство, култура и запазване на българските традиции. И най-важното – да се предоставя на варненските деца безплатно.

Знам, че в момента такъв вариант съществува в Общинския детски комплекс и донякъде в Младежкия дом. Само че за град като Варна това не е достатъчно. Тази възможност за финансиране е шанс да се създаде мрежа от такива комплекси в целия град, във всеки квартал. Така че да е удобно на всички варненски деца и на техните родители. Близо и безплатно за всички.

В зависимост от това дали ще се оборудват вече съществуващи помещения или ще се изградят еднотипни малки сгради, финансовите и времеви параметри на предложението ще са различни. Идеалният вариант е да се предвидят сравнително отдалечени от жилищните сгради неголеми парцели във всеки квартал, да се направи еднотипен проект и да се построят симпатични музикални къщички, с нужните няколко зали за свирене и репетиции. Оборудвани с инструменти и с назначени от Общината музикални педагози и инструктори по танци и спорт. С подходящи помещения или открити пристройки, където удобно биха могли да чакат родителите, с малки кътове за игра на по-малките деца.

Децата ни заслужават подобна инвестиция! И сега Варна има доброто име на град с музикални традиции, с голямата привилигия и гордост да има Училище по изкуствата, с талантливите си деца. Само че основната тежест за това пада върху родителите, и все пак става дума за ограничен брой деца.

А какво би станало, ако музикалната грамотност и творческото образование е достъпно за всички от най-ранна възраст? Децата ни биха расли обогатени, хармонични и културни личности. По този начин биха се облагородявали всички членове на семействата, цялото население на общината и самата градска среда. „Моделът Варна” ще придобие съвсем друго значение – гордо, достойно, за пример.

В Германия във всяка община, дори и най-малката, има подобни помещения, изцяло оборудвани с музикални инструменти, предоставени на децата безплатно. В Швеция от първи клас всяко дете изучава музикален инструмент по избор. Резултатите са известни на всички.

Нека се присъединим към тях! Така по естествен и неоспорим начин Варна ще бъде културна, младежка и музикална столица на България и Европа! Градът ни го заслужава!

*****

Малко повече патос в общински конкурс не е излишен:)

Та това е. Нека стои тук за протокола. Може пък ‘случайно’ …


Патриотизъм е…

… да спазваш българските традиции не само на думи, но и на практика;

… да отглеждаш сам продуктите, с които да направиш зимнина за цялото семейство и да се гордееш с това;

… да научиш децата си да казват вместо “мерси” – “благодаря”;

… да уважаваш законите и институциите на страната си;

… да пазаруваш от кварталния магазин, където собствениците те познават;

… да събираш мълчаливо боклуците от училищния двор и да ги хвърляш в кошчето, докато не забележиш, че децата ти неусетно са започнали да правят същото;

… да носиш на съседите си на село неща, които ги има само в града (лотарийни билети) или трябва кола (цимент);

… да пишеш на кирилица и без грешки, моля;

… да не повтаряш през ден, че ще напуснеш България, а напротив – да създаваш все по-дълбоки корени в нея;

… да правиш за сънародниците си безвъзмездно различни неща, без да чакаш бонуси или похвала;

… да посещаваш, да водиш и децата си, на духовно извисени места, археологически открития и светилища в страната;

 

Да поддържаш видимо престъпното политическо статукво от страх не е патриотизъм. Да раздухваш умишлено ксенофобски и расистки настроения сред лесно възбудими хора не е патриотизъм. Да си обществена фигура и да използваш език на омраза по обществени медии не е патриотизъм. Да заплашваш, нападаш и биеш беззащитни хора посред бял ден с измамно чувство за патриотичен дълг и с чувство за арогантна безнаказаност не е патриотизъм.

Това са престъпления.


Благодаря на .Точица, че започна тази инициатива с чудесния си текст.

Писала е и Нева Мичева

Пишете и вие.

 

 

Blog Action Day 2013 – Човешки права (Human Rights)


Днес е Ден на действие на блогърите от цял свят – идеята е в един ден много хора по света да пишат по една и съща важна, общочовешка тема. Целта е да се насочи вниманието, обществената енергия и действие върху тази важна тема. Инициативата е от 2007-ма година, аз лично се включвам в нея от 2009-та.

Тази година темата на #BAD13 са… човешките права. Правата на хората. Онези първични, базови права на живот, свобода, дом, право на мнение. Базови и първични, но не всички ги имат, нали? В тези „космически” две хилядни години много хора по света все още нямат тези права. Раждат се и имат основно задължения и ограничения, дължащи се на пола, страната или на религията им… Какво за правата? Нищо, правата са на страната на другия – силния, големия, богатия.

Няма как да не направя връзка с актуалната тема за сирийските бежанци в България. Много били и щели да стават повече. Мръсни били и не искали нашите дрехи. Агресивни били, но и мързеливи. Алчни. Неблагодарни. С огромна месечна издръжка от държавата, за каквато си мечтаят много български семейства.

Достатъчно!

Това отношение на масата българи до голяма степен е подклаждано от определени ‘успели’ медии. Но да му се поддаваш е грозно, незряло, нехуманно и в пълно противоречие с настоящите одухотворени времена.

Има един универсален духовен постулат: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб”. Леко видоизменен, той гласи: „Не мисли за другите това, което не искаш да мислят за теб.” Както бихме искали да се спазват нашите човешки права, така и ние би следвало да спазваме тези на другите. Защото никой не може да каже утре къде ще се намира, какво ще го сполети и в каква немислима до преди ситуация ще се окаже.

/Много добри текстове, вписващи се в днешната тема за човешките права, можете да прочетете в следващите връзки – първа, втора, трета и четвърта/


alt

Рисунка: Маги на 5г


Да бъдем извисени в мислите и делата си, да бъдем човечни и достойни. Защото всеки иска това за себе си и за децата си.


И накрая, за да не изневерявам съвсем на стила си, поздрав с този цитат:

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив!

                                                                               Волтер



Досега съм писала:

Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)

Blog Action Day 2010 – Вода (Water)

Blog action day 2011 – Храна (Food)

Blog Action Day 2012 – Силата на Ние (Power of We)



Да бъдеш герой е в кръвта ти!

 

“Аз съм доброволен кръводарител. Чувството е превъзходно. Без да си направил нищо, ти вече си герой за някой в нужда, за всичките му роднини и приятели.

Аз съм универсалната 0+ кръвна група, среден ръст и килограми /вижте условията, на които трябва да отговаряте тук/. Въпреки че не ям месо, показателите винаги са ми били в норма. Няма никаква основателна причина да не дарявам малко от моята сила, вяра и пожелание за здраве на някой, който има отчаяна нужда точно от това в момента.

Досега съм дарявала кръв три пъти. Всичките в отклик на спешни кръводарителски кампании във Варна. В началото притесненията ми бяха по отношение на хигиената и безопасността. Напразно! Всичко е за еднократна употреба, всичко е стерилно и няма никаква опасност от заразяване. Става бързо и не боли, наистина:) Усещането определено е прекрасно, особено когато знаеш за кого даряваш и той се оправи. Сигурно и да не знаеш при кого отива кръвта ти, пак е хубаво. Възнамерявам в най-скоро време да разбера!

Аз съм доброволен кръводарител. Чувството е превъзходно…”

Този текст изпратих на страницата на Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК). Междувременно дарих кръв за четвърти път, втори за тази година. Освен това се регистрирах в новия им проект “Дари кръв“, който е регистър на доброволните кръводарители и съответно хората, нуждаещи се от кръв. Освен това подадох молба за членство в БОДК, което е безплатно. Нормално – никоя сума не може да се сравни с безценната ти кръв:)

alt

Основната цел на БОДК е да да насърчава и популяризира редовното, анонимно, доброволно и необвързано с облаги кръводаряване на територията на Република България, Европа и в световен мащаб. Кръводаряването е сред най-високо хуманните постъпки, които не могат и не трябва да бъдат оценявани в пари. Към настоящия момент човешката кръв няма аналог в световен мащаб и това я прави безценна!

Всички там работят доброволно – по поддържането на сайта, по писането на материали, по поддържане и популяризиране на фейсбук страницата и още много други неща. Както и основното – кръводаряването – разбира се.

Аз мога да правя и правя следното – да се регистрирам, да разпространявам дейността на организацията и да дарявам. Но има нужда и от програмисти, от хора, които могат да обработват снимки и текстове, които да помагат с хостването и поддръжката на сайта и фейсбук страницата, които да съдействат в изработката на флаери, информационни брошури и т.н. Които да дават идеи, вдъхновение и в крайна сметка живот.

БОДК и пострадалите хора имат нужда от всякаква помощ по отношение на кръводаряването. Да си знаете!…;)

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!


Напоследък много често си припомням тези думи на Махатма Ганди. Сещам се и за факта, че основно личния пример учи и възпитава. Съчетано с истината, че единственото нужно е ти да се промениш, за да промениш света, написах тези неща в раздела “За мен” горе вдясно 😉

Ето ги:

***

Гласувам.

Не ям месо.

Дарявам кръв.

Карам колело.

Отглеждам цветя.

Не пия концентрат, не пуша.

Не наранявам хора и животни.

Шофирам разумно, спазвам законите.

Обичам, пазя и изисквам да се пази природата.

Поддържам апартамент в града и къща на село.

Чета книга от книга и имам голяма библиотека.

Спазвам и изисквам морал във всяко отношение.

Нямам шеф, работя за себе си и семейството си.

Грижа се за градина и отглеждам сама храната си.

Протестирам против продажни политици, безплатно.

Обичам да се занимавам с деца(та си) и да пиша за това.

Слушам алтернативен рок и мелодичен метъл, нито минута чалга.

Вярвам във Висшата сила, в ангели, в съществуването на Анастасия и в добрите извънземни.

Върша доброволно общественополезни неща (домоуправител и активен училищен настоятел – и това са само постоянните).

***

Просто се опитвам да бъда промяната, която искам да видя в света…


Безплатен пазар “Танто за кукуригу” във Варна

Вчера – 14.04.2013 – във Варна се проведе първия безплатен пазар за ненужни вещи, дрехи, играчки и въобще всичко, което ви задръства килерите и гардеробите, непипнато от години. Предполагам, че събитието е наречено така за по-лесно възприемане, иначе безплатен пазар е оксиморон, нали така? 😉


alt


У нас нямаме много излишни неща, затова с децата събрахме някои играчки (които винаги, винаги са в повече) и се запътихме щастливи натам. Очаквах да има повече хора, ако трябва да съм честна и затова малко се изненадах на сравнително оредялата площадка пред Морското казино на входа на Морската градина. Докато не се светнах, че ние, в целия ни блясък, благоволихме да се появим с гръм и трясък малко преди обявения за край час на събитието. Това време обаче ни бе напълно достатъчно да се впишем в общата пъстрота, добро настроение, витаеща солидарност и царящо между всеки приятелско отношение.


alt


Още докато си опъвахме “сергията”, парче мушама за рисуване, едно момиче взе първия ни и най-ценен експонат – симпатична въртележка за над бебешка кошара, изкарала няколко бебета, но все още в пълен комплект и в добро състояние. После ни останаха само играчки и няколко книжки.

Имаше различни “щандове” – с играчки, с бебешки и детски дрешки, с дрехи за възрастни, с книги и с джаджи… Имаше шарени, усмихнати и красиви хора и деца. Имаше семейства на разходка, случайно попаднали и взели по някои неща. Имаше много младежи с колела. Имаше възрастни хора, разглеждащи объркано и вземайки засрамено, но с видимо постоплени сърца…


alt


Голямата ми дъщеря се оказа изпечен търговец. През цялото време викаше със силен глас: “Заповядайте в нашата игротека! Има за всеки по нещо!” и безсрамно приканваше клиенти /Да, по едно време се поотдалечих. Да, разбира се, че умишлено./ Малката се щураше сред другите неща, неспособна да повярва, че всички тези играчки са безплатни, едва крепяща купчини от тях в ръцете си, носеше, връщаше, разменяше, пъхаше в моята торба, връщаше на щанда… Такова щастие!


alt


По едно време отидохме за сладолед, без да се притесняваме, че някой може да ни вземе нещата от сергията – та нали точно това беше целта!:)

Имаше и други деца, с които на секундата започнаха заедно игра. Пред щанда ни се завъртаха доста възрастни лелки, които усещах, че говорят с децата ми, само за да … говорят с деца. Една ми каза: “За какво да вземам играчка, нямам на кого да я подаря”. Мда, за съжаление не успях да й отговоря…


alt


Като цяло беше прекрасно, забавно и увличащо добро. Всички питаха ще има ли пак. Ще има, ще има. И ние ще сме по-подготвени, защото чувството, когато някой вземе нещо твое, вече нежелано и каже: “Оле, моята малката ще се побърка по това Winx огледало” е учудващо приятно…;)

Събитието е организирано от инициативна група “Варна действа“. Браво на тях! Казаха, че ще има пак в края на месеца, ще следим и ще отидем! Следете и вие:)

На връщане, минавайки пред Фестивалния комплекс, попаднахме на коренно противоположна на шарената, свободна и благородна среда на пазара. Голяма партия откриваше предизборната си кампания, всички в официално черно, с мазни мутри и облени в угодната светлината на репортерските камери… Мда, от широка усмивка, лицето ми рязко се промени на отвратена гримаса.

Боже, знам, че балансът е хубаво нещо, но не може ли на света да има само добро?!


Ъпдейт 18.04.2013: Добрата новина е, че вече е насрочена нова дата! На 28 април от 13 до 17ч на същото място – на входа на Морската градина във Варна, пред Морското казино. Започваме да си подготвяме “стоката” отсега, а и ще се опитаме да дойдем по-рано, за да имаме и ние време да разгледаме /”Мамо, те са прибрали книгитееееееееееееее!………”/


 

Благотворителен календар “Заедно срещу болестта”


В последните години редовно си купувам благотворителни календари, хубаво е, че ги има. Да, една от причините е, че ме карат да се чувствам по-благодетелна и добра, но има и други – че искрено ги харесвам и искам да помогна. Направени са със стил, с ненатрапчива информация за целта, за която се събират приходите от продажбата им и действително те карат да се замислиш. Особено ако става дума за такава кауза като повече информираност сред обществото и подкрепа за хора, болни от редки болести.


alt


Тази година календарът е с красиви снимки на шест красиви момичета и жени, които се показват със собствените си лица, професии и … болести. С извинение за клишето, но наистина се иска много сила и смелост да гледаш хората от страниците и да кажеш нещо, подобно на това: “Вдишваш, издишваш. Средно 16 пъти в минута, 23 040 пъти за денонощие, 8 294 400 пъти годишно. Вдишваш, издишваш. Не мислиш за това. Ето, сега пак го направи. Какво по-естествено? Но не и за нас. Ние се борим за всяко едно вдишване. Знаем, че ще умрем млади. Мечтаем да остареем, старостта ни се струва приказна. Вдишваш…”

Възхищавам им се, жаля ги и призовавам за подкрепа. Присъединявам се към тяхното послание, че животът може да бъде хубав, въпреки болестта. На страницата на Националния алианс на хората с редки болести пише: “Красивите “лица” на редките болести искат да дадат кураж на всички страдащи, които се чувстват самотни и изолирани, да продължават да се борят за живота си и да се стремят да реализират потенциала си, въпреки тежките прогнози и трудностите. Целта им е да съберат средства за осигуряване на кислородни апарати за млади хора, болни от рядко срещаното заболяване муковисцидоза.”

Подкрепете тази кауза, като закупите благотворителен календар. Вижте как тук.

Всъщност, останали са сравнително малко бройки, но всяка една е ценна помощ. А и човек винаги, стига да иска, може да помогне, нали?

Топли и спокойни празници и една благотворна 2013-та!