Детска награда за мир или деца правят чудеса, за да помагат на деца

Децата са толкова силни и достойни, те могат всичко!

alt

Преди време попаднах на една Международна детска награда за мир. Видях информация за нея в бюлетина на НМД, за който съм абонирана, стана ми интересно, погледнах за какво става въпрос, много се впечатлих, свързах се с хората и попитах дали мога да преведа някои неща на български. Малко не ме разбраха – как така питам дали може да разпространявам, разбира се, че може!

Холандската фондация KidsRights (Права на децата) създава наградата, комисия търси и се запознава с подобни случаи по света, номинира няколко кандидати и накрая избира един от тях. На голяма церемония в Хага представя победителя на света, придава възможно най-голяма гласност на делата му и подпомага бъдещата му дейност, вкл. и финансово.

И така, преведох историите на спечелилите деца от 2005-та година насам за страницата, в която също пиша: „ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително“. Това са момчета и момичета (всичките под 18г, за да отговарят на условието да са деца) предимно от страни на юг от екватора, Южна Африка, Индия, Бразилия, които са сторили със своя живот и с живота на много други деца буквално … чудеса. От онези истински чудеса, които се постигат със силна лична мотивация за добрина и справеливост, когато искаш да помагаш не само на себе си, но и на другите. Тогава в играта се включват всички светли сили във Вселената и се чувстваш носен от ангелски крила, докато осъществиш целта.

Как иначе да си обясним, че 16-годишно момиче от Замбия успешно отстоява правото на образование на хиляди бедни деца в страната си или че 16-годишно момче от Конго води радио предаване, чрез което събира родители с изгубените им деца, попаднали в детски лагери за бежанци в Танзания?! Всъщност те са на тази възраст в годината на връчването на наградата, а са започнали дейността си далеч преди това. Изумително? Вдъхновяващо? Много!

Заслужава си човек да се запознае с историите им и да си …помисли. Ето ги:

Детска награда за мир 1 – 2005: Наградата е посмъртно посветена на Нкози Джонсън, южноафриканско момче, което се бори смело и ефективно за правата на децата с ХИВ/СПИН.

Детска награда за мир 2 – 2006: Печели Ом Пракаш Гуряр от Индия за усилията си срещу детския труд и правото на децата на образование в своята страна.

Детска награда за мир 3 – 2007: Отива при Тандиуе Чама (16г) от Лусака, Замбия. Тя получава наградата за ангажиментите си във връзка с правата на децата в Замбия и по-специално правото им на образование.

Детска награда за мир 4 – 2008: Печели Майра Авелар Невес (15г) от Бразилия. Тя е наградена за смелата си и успешна кауза срещу крайното насилие в бедния квартал на Рио де Жанейро, което всяка година отнема живота на хиляди деца.

Детска награда за мир 5 – 2009: Наградата печели Баруани Ндуме (16г) от Демократична Република Конго за усилията си в подкрепа на децата от бежански лагер в Танзания. Неговата радио програма осигурява платформа за разискване на проблемите на децата в лагера. Освен това, благодарение на широкото разпространение на програмата, той помага за събирането на много деца с техните родители и семейства, които са били разделени от войната.

Детска награда за мир 6 – 2010: Франсия Симон, която е на 16 години и живее в Доминиканската република, повежда кампания за правото на децата на вписване в официалните регистри – това се отнася както за родените в Доминиканската република, така и за бегълците от Хаити. Само след официална регистрация тези деца получават достъп до основни права като здравни грижи и образование.

Детска награда за мир 7 – 2011: Михаела Майкрофт (17г) от Южна Африка е родена с частична церебрална парализа. Михаела, наричана още Чаели, получи наградата за отдадеността си на правата на децата с увреждания в Южна Африка и за проекта си „Кампанията на Чаели”.

Също толкова впечатляващ е и тазгодишният победител. Церемонията се е състояла миналата седмица и наградата печели 13-годишно(!) момче  от Филипините, което от двегодишно е насилвано от семейството си и пращано да проси. Като навършва 5г, избягва и започва да помага на хилядите други деца с неговата съдба.

/Забележка: На пет години!… А моята деветгодишна не може да си завързва връзките на обувките и реве, когато в сладкарницата не може да си поръча и сладолед, и торта… Както се казва, без коментар./


Отново за Проектозакона за детето


Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си дават сметка какви са, защо и т.н. Наблягам на „нормални”. Поколението на родителите ми мисли, че децата ми са супер разглезени, защото се съобразявам с хранителните им предпочитания. Кликата на „майките лакто-еко-био сектантки” ме заклеймява, че не съм кърмила децата си поне до година и осем месеца, че не им пека всеки ден домашни бисквити и даже им давам да ядат купешки сладолед.

Очевидно някои от разбиранията ми са насложени от детството, други са възприети наскоро, но най-вече се опитвам да следвам вътрешното си усещане. Разбира се, основно се водя от своите деца и много се уповавам на мъжа си, на неговите много по-ясни преценки и безпогрешната му интуиция.

 

От месеци се опитвам да се ориентирам между всички мнения по отношение на проектозакона за детето. Много ми е трудно да заема позиция, лутам се, нямам категорично мнение. Но, по-скоро съм на страната на тези, които не го приемат в този му вид.

За себе си установих, че за възприемането на такъв закон огромно влияние оказва от каква гледна точка гледаш на него, като какъв. Позициите на всички са различни, защото всеки гледа от своята гледна точка:

– Про-държавните неправителствени и различни социални организации са се нагледали на всякакви гадости, те са професионално „повредени”, а и нямат време да мислят за нормални деца като моите, те мислят предимно за децата в риск и изоставените от родителите си деца.

– Про-американските фанатици, прокламиращи домашното религиозно образование – те не мислят за децата в риск, те мислят само за своите деца и как да ги “опазят” от Държавата.

– Про-семейните нормални родители като мен… е, те не вярват, че тази Държава е в състояние да прецени и се погрижи по-добре за нашите и въобще за които и да са деца. Няма как да знам, че държавата се отнася, хъм, така, към предоставените на грижите и преценките й деца и да съм спокойна след приемане на такъв закон.

Два са основните аспекти, които наистина не мога да преглътна в този проектозакон. Единият е прекалено субективните определения (да, за най-добрият интерес на детето), за които ще преценяват и решават незнайни чиновници, съдии и въобще чужди хора. Другият е този със задължителните неща, замаскирани като права – задължителното слагане на ваксини, задължителното училищно образование и т.н. Вярно, че те кореспондират с други закони, но и с тях не съм съгласна. Щом са част и от този – не съм съгласна! Във времена на духовно пробуждане, нови енергии на Земята, до голяма степен носени от децата, нови отношения на любов и свобода – задължителните неща са отживелица. Последен отчаян опит от страна на правителства, служби и агенти за контрол, печалби и прочие тъмни цели. Да, аз съм умерен почитател на всички конспиративни теории. Като под умерен почитател разбирам мислещ потребител. Без крайности, но и без капаци на очите. Затова, просто не съм съгласна такива важни, основни неща за нашите деца да са задължителни, нито да подлежа на законова санкция, ако не ги избера.

Просто е – държавна превенция на изоставянето (защото 98% от децата в домове си имат родители!), реална политическа воля за затваряне на институциите и преминаване към центрове от семеен тип, подкрепа на истинските родители да отглеждат нормално децата си (а не просто вземане на деца от бедни родители), действителна реална грижа.

В крайна сметка наистина е просто – любов към децата, съобразяване с избора на другите, свобода.

Нека бъдат, сега!



Какво правите старите колела на децата си?

Дааа, знам, децата растат много бързо, нали? Освен дрехите и обувките, бързо им умаляват и такива неща като велосипеди, каски, ролери и т.н. Вие какво правите старите, когато им купите нови? Ние няма смисъл да ги пазим за малкото, защото дотогава ще ръждясат. Засега старото колело на голямата ни дъщеря стои в гаража, наред с още 3 големи велосипеда, един малък (на малката) и една останала бебешка тротинетка. Е?  

Затова молбата, която разпространи директорката на училището в с. Николаевка – възхитителната г-жа Иванова – ми дойде тъкмо навреме и ми подейства по начин: “Как не се сетих по-рано?!”

 

                                                      * * *

ДАРИТЕЛСКА АКЦИЯ за детски велосипеди

Здравейте! Пролетта дойде и всички се стараем да я преживяваме за по-дълго на открито… Ако сте решили да купите нов велосипед на детето си и искате да се отървете от стария, като зарадвате някое друго дете, съобщавам, че приемаме като дарение стари детски велосипеди за децата от училището. Те самите /нашите ученици от 3-ти и 4-ти клас/ решиха да сформират група за извънкласни занимания за изучаване на правилата за движение и много искат да си направят състезание с велосипеди. Ако самите вие не предвиждате такава покупка, но познавате състоятелни хора, които по-често правят подобни подаръци на своите деца, моля, информирайте ги, че се нуждаем и им дайте нашите координати! Колелетата може и да не са съвсем във форма, ще ги отремонтираме с общи усилия… Предварително благодаря!


                                                       * * *

Училището е ОУ “Христо Ботев” в с. Николаевка, координати тук. Иначе и аз съм писала за това прекрасно място с още по-прекрасни директор и учители тук и тук.


alt

Сигурна съм, че нашето колело ще се чувства много добре при следващото дете! Включете се и вие, какво чакате?:)


ПП. Прочетете тук вдъхновяващата история на училището в Николаевка, което е най-старото в околността, първия му учител е бил бащата на Петър Дънов и тази година става на цели 165 години! 


Да подкрепим болните деца, не само на 15 февруари

15-ти февруари е Международен ден на децата с онкохематологични заболявания. Вече втора година поред прекрасните хора, майки и родители от Сдружението ме канят на празника, в който се събират, общуват, мислят с любов за децата си и черпят сили едни от други. Е, пак ще го изкарат без мен, но не могат без отклика на много хора, творци, благотворители… Тази година техният ангел е в лицето на г-жа Нешка Робева и целият екип на представлението “Среща в “Споменът”, което те ще играят благотворително за децата. За да се построи чудесния и уникален Център, където децата, заедно със своите родители или придружители, ще се възстановяват и ще се чувстват обичани и наистина добре.

Повече информация за събитието вижте тук и вървете, вървете, добро правете! 

alt

 

Не може държавата да взима децата на бедните родители!

   Заглавието е от достойната и навременна Позиция на Национална мрежа за децата по повод отнемането на децата на семейство Миленови от Благоевград поради крайна бедност. Ако прочетете двете статии във в. Струма – тази и тази, картинката съвсем ще ви се изясни. И все пак – семейство с две деца, в което всички се обичат, родителите се грижат за децата си, те посещават училище и винаги са се справяли чудесно с уроците. После колелото на живота се завърта, майката губи работата си, бащата се разболява, нямат право на социални помощи, защото нямат адресна регистрация в града и изпадат в крайна бедност, в която не е редно да живеят деца, наистина. Отговорът на Държавата е недостоен и издава нейната пълна безпомощност. Държавата бяга от отговорност като предпочита просто да отнеме децата от семейството и да ги въдвори в дом, отколкото да помогне да се справят с живота си по  законов начин…

   Няма смисъл да навлизаме в сравнения. Но през 2012та година ние говорим за закриване на домове, за установяване на децата изцяло в приемни семейства или в къщи от семеен тип, обсъждаме проекто-закон за детето, в който се очаква положението да стане още по-съвременно… и един такъв случай е достатъчен, за да проличи, че Държавата все още не е, тя продължава да “не е дорасла” за достойно, човешко отношение към своите деца. И докога така?!

   Разбира се, от Националната мрежа за децата са се заели със случая пред всички отговорни институции. Дано те – отговорните – поемат нелеката задача да постъпят както е редно и справедливо!


ПП. Тук предвиждах да пиша и начин за реална помощ за семейството, но засега не мога да посоча такъв. Надявам се този пост да има развитие скоро.




Не! на шистовия газ или как “медиите” не сътворяват реалност


  Намирам програмите на т.н. “официозни” телевизионни медии за тенденциозни, комерсиални и промиващи мозъците на масата зрители. Същото мисли и мъжът ми. Поради тази причина не ги гледаме, не се облъчваме с негативизъм от новините и въобще супер рядко попадаме на тях. И да, бг и турските сериали, всички риалити боклуци и музикални формати са престъпление срещу народа – млад и стар – и това продължавам да го мисля /както съм го мислила още през 2009-та/.

 

Така или иначе, у нас се гледат само детски и спорт, а аз си гледам… компютъра:)


alt


  Но след 14-януарските протести против шистовия газ в 12 града в страната и няколко извън нея, вече определено мога да кажа, че т.н. ни “официози”, които за съжаление все още се гледат и влияят масово, в моите очи вече са и жалки. Нещо повече – те са безпомощни. Не само, че намалиха тенденциозно броя на протестиращите, манипулираха информация и сгъчиха репортажчетата си от протестите в няколко секунди, ами и в късните новини въобще не ги споменаха. Само че, както гласи един сполучлив коментар във фейсбук: “В крайна сметка важното е онова, което го имаше днес. Медии, власт, всичко е преходно. Дано най-сетне сме се ядосали достатъчно и да е трайно…” /автор на цитата: Dessislava Dimitrova/. Така е! Дано!


alt

 


  Така че, както има една приказка – Go frack yoursale!

 

ПП. Хубав пост и страхотни снимки по темата и от .Точица

ППП. Разбира се, приблизително същото се случи и на 11-февруарските протести против АКТА (разбрах го, въпреки че този път не се минах да гледам новини)


 

Полъх на ангелски крила 2


  За разлика от съвсем истинските ангелски подаръци тук, сега пак става дума за подаръци от ангелски човек, но за ръчно правени бижута и красоти. Получихме ги с една година закъснение, но какво тук значи някаква си година, която толкова бързо измина?

 


alt

 

   Подаръци, чиито само опаковки и етикети са истинско произведение на изкуството… Картичка, чиято дата 23.01.2011 не успя да промени впечатлението на красота, обична мисъл и перфекционизъм, което оставя… Бижута, правени с много умение и любов от сръчна ръка с добра душа… Две слънца за моите деца, които са самата идилия и хармония… Вниманието към детайла, към посланието и …към нас.


alt

 

   И ние ви обичаме, момичета, сърдечно:

alt

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Денят на християнското семейство…

   …и православната младеж. Въпреки че в тези определения виждам ограничения, отидох на събитието, на което бях поканена – дискусия „Семейството на фокус”, част от т.н. “Традиционна варненска седянка”. Мястото беше Духовно-просветният център “Св. Архангел Михаил”, който аз много харесвам и където бях на това прекрасно представяне. Може би и затова си го представях повече като светски разговор извън църковните канони, а попаднах в една зала с църковни активисти, младежи-партийци, психологически съветници, психолози, учители, начело с няколко църковни лица и …самият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил! 

 

 

     

alt
   Аз вярвам в изначалния божествен разум, в ангелите, в прераждането, във вечната мъдрост, която са носели и споделяли всички велики учители и пророци. Вярвам в свободата на личността и на избора, вярвам в морала, в доброто у хората, в непредубедеността, в правото на мир на народите, в приятелството и в децата. Вярвам в добронамерените и далеч по-извисени от нас извънземни, във вселенската хармония, в планините, в реките и в сладоледа. Но не вярвам точно на църковните канони. Затова реагирах с неволно поклащане на глава на такива изрази като: „Мъжът не е добре да бъде сам, затова Господ създаде от реброто му жената” и „Наблюдаваме девалвиране на семейството, за разлика например от източния свят”. Така де – ?!…
   И въпреки това, чух и добри определения на съвременното добродетелно семейство, някои от които и от публиката. Като една учителка, която каза мнения на децата, с които провела подобна дискусия. Момченцата се обединили около определението крепост, а момиченцата – около огнище. Ако се абстрахираме от клишето – вярно си е, че доброто семейство наистина дава сигурност и подкрепа като крепост и обединява членовете си с уют и топлина като огнище. Друг каза, че в семейството е важно да има един много добър човек и един много силен. Като че ли повечето се съгласихме с твърдението, че семейството е мястото, където човек се учи, узрява и израства. А не място, където трябва да попадне, когато вече е зрял и успял. Хареса ни определението за семейството като обител и за отговорността като проява на духовност.
   Въпреки че се чувствах не съвсем на място, драсках по чашата си от кафе и си тръгнах по-рано, не съжалявам, че отидох на дискусията. Работата е там, че нямам нужда Църквата да ми разяснява какво е съвременното, морално, отговорно, равнопоставено, гъвкаво, уважаващо интересите и качествата на всеки един свой член семейство. Защото аз живея в него всеки ден.
 
 
alt
 
    Честит празник на семейството!
 
 

Международен ден за изкореняване на бедността

  
Днес, 17ти октомври, е обявен от ООН за ден за борба с бедността по света. Така плавно преминаваме от една социална тема – глада, към друга – бедността. И някак си, все си мислим за детския глад, за детската бедност, няма нужда да обяснявам защо. От Националната мрежа за децата твърдят, че в България бедни могат да се нарекат 20% от децата! Над 280 хиляди български деца растат в нищета…


  
А от Центъра за приобщаващо образование са обявили ученически конкурс за творба – рисунка, колаж, дори видео – на тема “Моята идея да спрем детската бедност”. Така темата ще влезе в повече ‘добри’ семейства. Те казват: “Вярваме, че дискусията за лицата на бедността по света и за детската бедност в частност се вписват в по-широкия контекст на актуалната обществена дискусия за права и отговорности. В този смисъл конкурсът ще позволи на младите хора да помислят по въпроса какво е бедност, какви са последиците за техните връстници и какво може да бъде направено за един справедлив свят, както и ще им даде трибуна, за да изразят своето мнение по креативен начин.”  

   Дъщеря ми е нарисувала картинка в четири части. На първата има принц с палат, а над тях пече слънце. На втората има бедно момче с колиба, а над тях вали дъжд. На третата принца вижда как живее бедното момче и се “хваща за главата”. На четвъртата момчето има хубава къща и купчина злато, а всички са усмихнати. Това е нейната осемгодишна представа за изкореняване на бедността. И това не е зле за начало, нали? 

 

 
 

  

ПП. А ето къде са качили рисунката, заедно с други – от хубави, по-хубави:) Всички предложения ще бъдат показани в София на 22ри октомври от 11ч в Борисовата градина, успех на всички и особено на каузата. 

 

Случаят с българчетата във Франция

 

  Точно месец след като бях писала за този случай на институциите – министерски съвет, външно и правосъдни министерства, Агенцията за закрила на детето и Български хелзинкски комитет – получих отговор от г-жа Надя Шабани, шеф на Агенцията за закрила на детето. Оказа се, че агенцията е запозната и работи по случая от 2008-ма година, като през цялото време поддържа тесни връзки с бабата и дядото на децата по майчина линия, които са в България.



   Нищо де, ето – питам, отговарят ми и разбирам. /Защото не искам тези думи на Л. Русева – които иначе са за нашите си деца на ‘прехода’ – да се отнасят и до мен като родител: “Защото Ние – “големите”, оставихме “малките” да бъдат излъгани по същия начин, по който го направиха с нас. Заразихме ги с нашата непригодност да бъдем нещо повече от играчки.
Внушихме им, че летвата не стои по-високо от растящото в лъжа, но само по хоризонтала, носле на Пинокио. Лишихме ги от смисъл. Окрадохме им миналото, настоящето и бъдещето.”/  



  Та, от агенцията, заедно с дирекция “Социално подпомагане” Лозенец, София установяват, че  “родителите на майката притежават необходимия родителски потенциал, мотивация и желание да се грижат за децата. После още бла-бла, а ето го и важният абзац: “За съжаление, становището на Държавната агенция за закрила на детето не беше взето предвид от френския съд, който имаше изисквания само към биологичното семейство на децата.” И още: “В заключение Ви информирам, че ДАЗД продължава своята работа по случая и остава на разположение за решаването му в най-добрия интерес на малолетни български деца”



   Та така. Отдавам факта, че в писмото веднъж е писано четири деца, друг път – три, на чисто техническа грешка. Приемам отговора и пожелавам на семейството възможно най-скоро да са заедно, здрави, щастливи и спокойни! Пожелайте им го и вие наум, сега. Благодаря.