Category: КНИГИ И ЧЕТЕНЕ

Аз съм книжен плъх, винаги съм била. После се оказа, че мъжът ми е още по-голям книжен плък и маниак от мен и стана тя една… Сега и децата ни, логично, станаха книжни плъхчета:) От край време имаме огромна библиотека, а в последните месеци дори се занимаваме с книги и професионално (можете да погледнете онлайн щандовете ни тук и тук). По всяко време у дома сме затрупани с купчини книги, които едва смогваме да четем:) Поне трима от семейството ни и пишем книги, макар и още неиздадени.

Разбира се, не сме се пръкнали такива просто така. Любовта към книгите, четенето и писането идва от нашите си семейства, Големите книжни плъхове, хаха 🙂 И накрая се оказа, че много от приятелите и познатите ни са книжни плъхове или поне книжни мишки:) Затова, след една много приятна и изненадващо задълбочена книжна дискусия, се появи идеята да си направим виртуален литературен клуб във Фейсбук.

Та, без повече излишни приказки, ето го:

Литературен клуб “Бел Епок”

/В описанието на клуба е обяснено името му, а то обяснява и показаната тук корица ;)/

Всички са поканени, заповядайте да се вихрим заедно, много е интересно и забавно!:)

 

Дъщеря ми Кристина, на девет години, написа книга!

През лятото на 2012-та година, систематично, вдъхновено и тихо, в един голям бележник, написа хубава история за магия, приятелство и едно интересно пътуване до Ню Йорк, което всъщност протича в … спа комплексът на хотела. Написа всичко на ръка, разбира се, тя още не ползва компютър, така че удоволствието да набера и леко да  поредактирам текста се падна на мен. Страхотно е! 🙂

Историята е увличаща, смешна, на места наивна, на други – учудващо задълбочена, но като цяло – много приятна и забавна. Мисля, че ще е интересна и за деца, и за родители. Лично на мен, като майка на авторката, текста ми говори повече и си правя съответните изводи, някои от които направо противоречиви :)…

После Криси нарисува илюстрации към всяка от 27-те глави в своя неподражаем стил на рисуване, който недоумявам откъде е придобила и с който, ако трябва да бъда съвсем честна, все още свиквам. Това например са двете момиченца, главни герои в историята, Вики и Оливия:

А сега го играя и литературен агент, който търси издателство за книгата на млад, обещаващ и многостранен талант! 🙂

Ето и една глава от романа, изборът мой:

*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Глава 6

Много странна среща

Братчето на Вики се беше родило. Тя го държеше в ръце, целуваше го и го прегръщаше.

Оливия скиташе из града, чукаше по вратите, но никой не искаше да приюти изгубено дете. Пък и валеше дъжд и Оливия беше цялата мокра. Тя обикаляше града и търсеше подслон. Хората бяха добри и всеотдайни, но никой не искаше да я вземе, защото всички имаха по две-три деца.

Така Оливия стигна до къщата на Вики. Почука и на нейната врата. Отвори майка й, защото беше към осем часа вечерта.

– Извинете, госпожо, изгубих мама и сега не мога да я намеря.

– Миличка, защо не я потърсиш?

– Търся я от един час, госпожо.

– Чуй, миличка, искаш ли да останеш у нас тази нощ?

– Може ли?

– Разбира се. Вики – обърна се майка й към нея – Искаш ли нова приятелка?

– Да, да, да, да! – извика Вики. – Братче, а сега и това!

Оливия влезе и разгледа къщата, а после огледа и братчето. Беше влязла с обещание да се грижи за него.

След няколко дни Вики и Оливия станаха добри приятелки. Майката на Вики записа Оливия в училището на Вики.

Всичко вървеше чудесно. Оливия се сети, че е време да разкаже за магическите си умения на Вики. Не можеше да го крие вечно.

*** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***

Та така…:) Нека наддаването започне сега!

  Всичко започва от детството – това твърдение е вярно в буквален, преносен и всякакъв смисъл, разбира се, но също така е и заглавие на една забележителна книга. Когато я получих като подарък, се изненадах, че не бях чувала нищо за нея, нито за авторката й – Стела Даскалова. Разбира се, много скоро бях разбрала за нея всичко, което можеше да се разбере в общественото пространство, бях писала на Стела и бяхме станали фейсбук приятели.

 

   Стела е филолог, социален педагог, била е семеен консултант, но най-важното в случая е, че е майка на три щастливи деца! Тя е от онези слънчеви, усмихнати хора, които понякога са чак неоправдани оптимисти… Навън дърво и камък се пука от студ, а тя пише: ”Добро утро:) Колкото и да е красиво, мисълта, че никой не може да спре лятото да дойде ме кара да се чувствам добре:)))” Тя е точно такава, каквито препоръчва да станат всички чрез книга си!

  А самата книга… тя е просто безценна – за родители, за пра-родители, за педагози. Не е нещо ново за света, но за нашата действителност ми се струва чудесен прецедент. Книга, която още веднъж ни показва по неоспорим начин – чрез думите на собствените ни деца – колко е важно детството, наученото от децата тогава, получените от тях отношение и любов, наблюдавания пример от родителите и т.н. Всичко започва от детството, начина на мислене и оформянето на личността и това остава за цял живот. И пак – това наистина остава за цял живот.

  Книгата е изключително добронамерена и позитивна, написана с умерен тон и искрена симпатия към родителите, дори и към тези, които грешат. Всяка тема е важна, всеки съвет е преценен, а всеки детски цитат – отварящ очите. Лично за мен най-ценно обаче е ненатрапчивото вплитане на духовното, така че дори и човек, никога не мислил в тази насока, да го разбере и възприеме.

  Също, за първи път срещам в текст за възпитание, че не е задължително двамата родители да бъдат единодушни, ако това не е добре за детето. За първи път срещам такова понятие като „здравословна агресия” и приемам обяснението: „Под ‘здравословна агресия’ разбирам правото ни да се противопоставим на чуждо мнение, с което не сме съгласни, правото ни да кажем открито, когато някой ни дразни или нарушава личното ни пространство, правото ни да казваме „не” дори на по-възрастни от нас, на авторитети, правото ни да повишим тон, когато някой ни вбеси.” (стр. 170). Обсъдени са въпроси като прекалената родителска грижа, родителското обсебване, манипулиране, сплашване на децата и още, и още… Показано е защо положителното мислене и положителните утвърждения са важни за децата, защо е важно сами да се обичат, защо всички е хубаво да се стремим към вътрешна хармония и т.н.

   Консервативните схващания все още са много силни в съзнанието ни, нали? Каквото ни е повтаряно в детството, това повтаряме и ние сега. А децата ни са различни. Колкото и да ни е трудно да го приемем, днешните ни деца са различни. Затова тези, които нямат деца и гледат отстрани мислят, че днешните деца са разглезени. Тези, които са имали отдавна деца и сега гледат отстрани, също мислят, че внуците им са разглезени. Но ние знаем истината в сърцата си и имаме шанса да се учим от и заедно с нашите деца. Аз мисля, че това е невероятно щастлива възможност.

   Също и това, че Стела Даскалова идва на цели две представяния във Варна! Заповядайте на срещите, за да се почувствате по-добре. Да чуете и си поговорите със съмишленик в съвременното разбиране за гледане и възпитание на деца, който ще ви убеди да следвате повече интуицията си, да се доверявате на децата си и… да ги обичате, разбира се!

Представяния във Варна:

03.03.2012 – 12,30ч – магазин “Пъблик” (срещу Общината)

04.03.2012 – 16,30ч – клуб “Цветове” (кв. Чайка 196, партер)

   Сигурно има много родители, които вечер преди лягане четат на или заедно с децата си. У нас това е закон. Аз нямам много търпение и нерви за това, но маниака у дома е мъжа ми. Той е от семейство с традиции в четенето и притежаването на книги, с огромна библиотека, завещана от дядо му. Той си е направил семеен печат, който педантично слага на корицата на всяка новозакупена или подарена у нас книга, описва всичко в списък на компютъра и си пази всички детски и младежки книги, които сега чете на своите деца. Та всяка вечер той чете на момичетата от едни стари и дебели тухли, сред които всички приключенски класики на Жул Верн, “Белият зъб” на Джек Лондон, Приказки от Шехерезада, разни психарии като “Белият кораб” на Михаил Лакатник и “Приключенията на Незнайко” на Н.Носов. Разбира се, много и много приказки и енциклопедии. Вярно, повечето по диагонала и доста адаптирани за възрастта им (сега са на 4 и на 8), но редовно се случва да отида да ги “разтървавам” след като съм свършила последната домакинска работа за деня, изгасила съм основните лампи и съм запалила ароматните свещи в хола. Обяснението на мъжа ми: “Ох, знам, че стана късно, но ми е толкова интересно и искам да видя какво става…”. Мда. След това аз понякога се отървавам, но често съм привиквана за четене на последни две книжки за Франклин, които минавам доста бързо. После двете си четат сами в леглата – малката разглежда до откат, а голямата чете докато не отида да й изгася лампата, не особено мило.

   Ние, разбира се, сме убедени, че това е безценно за децата ни. Но друго си е, като го прочетеш в официално изследване на такава медия като Дойче Веле. Според тази статия, “15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 г., чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка.”

   Та така. Четете на децата си, колкото и да сте изморени и да ви е досадно. Инвестицията си заслужава!

 

ПП. Честита нова 2012-та, цифрата много ме кефи:)

 

 

   Първата лятна ваканция – между първи и втори клас – е институция. За малки и големи, за румени, засмени. Чакана още от Пипи, жадувана от януари, тя се простира между цели четири дълги месеца. Усилни месеци във всяко отношение. Отдадени на четене, рисуване, тенис, колело, море, планина, сладолед, пуканки и чисто беснеене до край.

  
През ваканцията дъщеря ми е прочела 18 книги (записани в читателския й дневник, иначе може да са повече). Някои от тях са дебелички и определено са повече, отколкото съм прочела аз. И няма значение, че не се водихме по ‘задължителния’ списък – разбира се, открихме го късно на задната корица на дневника. И няма значение, че не е правила изпратените от класната тестове за през ваканцията – разбира се, забравих за мейла, получен в края на м.май – кой тогава ти мисли за учене?  

  
Важното е, че чете с желание и устрем. И, както казва Зорница Христова тук: “Всъщност навикът за четене, независимо дали индиански романи, фентъзи или смешки, развива по единствено ефективния начин практическите езикови умения. Потапянето в писаното слово развива умението му да се изразява писмено, също както потапянето в устната реч го е научило да говори, когато е било бебе. И за четящите интензивно деца грамотността става вътрешно чувство, към което училищното обучение по граматика може да добави само структура и логика.”

 

    И все пак – честито начало на учебната година на всички!:)

 

 

  Въпреки че вече писах тук, не мога да не отразя и при мен колко прекрасна беше тази седмица под огромните дървета с вълшебните шатри и мириса на море, носен от лекия бриз…;) Да, знам, размеквам се, но беше страхотно. И искам да удължа момента.

  С мъжа ми поне 3-4 пъти се опитахме да разгледаме нормално навсякъде. Е, не ни се отдаде, разбира се – съвсем логично, щом ходим с деца (лош следобед с много хленчене без конкретна причина, следователно без шанс за оправяне, спешна нужда от сладолед малко по-нагоре, много важна уговорка с приятелка точно сега и т.н.и т.н., на вас ли да разправям…) В крайна сметка ние излязохме сами късно последната вечер и си намерихме каквото търсихме, но исках да ви кажа, че през цялата седмица за децата имаше невероятни забавления в района – някои част от съпътстващата програма на изложението (като четенето на приказки от фолклористката Лозинка Йорданова и палатката на книжарница “Слънчоглед” с жестоки неща за рязане, лепене и рисуване до ушите), други паралелно организирани (като страхотния детски празник “Детско лято” на НПО “Олд Кидс” – фестивал на позабравените игри на открито от нашето детство като Ура, Дама, лимки, скачане на ластик и въже…, рисуване по лица, безплатен сладолед /!/ и въобще беснеене на воля или в нашия случай – седене на земята и зяпане, нали) 

 

 

 

 

 

 

  Дори в лудницата успях да намеря и любимата “Възможните майки” и да снимам по-позьорското чаве с нея.

 

 

  Въобще, цяла седмица се мотахме в този район на Морската градина и сега приказните шатри ще ми липсват. Купихме си много книги (Криса прочете една, после се върнахме и купихме втората част, прочете и нея, искаше последния ден да купим и третата, но ние казахме, че вече сме извънредно заети), купихме подаръци, намерихме ценни находки и много, много се забавлявахме. Искаме пак!

 

 

  

  Добра новина – библиотеката за деца определено се възражда! И не, не е само заради ангели-доброволци като Ели Чудото, не е само заради готините родители и възпитатели, не е само заради сърдечните и отзивчиви библиотечни служители. Всички те имат своята огромна роля, но не само. Според мен в основата на процеса са … дръжте се сега… книжките и удоволствието от четенето. Мда.

  
Затова повече от логично беше да отидем точно днес в библиотеката. Елочка Приказчуна отново бе във вихъра си, с авторски спектакъл по приказките на Соня Иванова и Валентин Андонов “Приказки за малки и големи от Вал и Соня сътворени”, страхотни картонени кукли, музика, много закачки с децата и – разбира се – конкурс за рисунки.Там бяха дори авторите, поздравления!