КМП # 33 – Децата и срещите им с “майстори”

 

  От тази лекция научих колко е важно за новите ни деца да се срещат и вдъхновяват от близки контакти с т.н. майстори в областта си. За мен такъв “майстор” е книжарката от детската книжарница “ЖАР-птица” във Варна, която може да вдъхне любов към книжките и четенето и у най-големия математик:) Такъв “майстор” е преподавателката по рисуване на дъщеря ми, както и треньора й по тенис /който е бил още мой треньор на нейната възраст -> учи деца от 30 години и продължава да ги вдъхновява и прави истински спортисти/. Такъв “майстор” е и директорката на училището в с.Николаевка, Варненско. Сигурна съм, че и вие познавате такива хора. Разбира се, основно такива са и истинските майстори-занаятчии като грънчари, дърворезбари и овчари… 

  Но във Варна  има един съвременен майстор, един творец, толкова отдаден на децата и изкуството, че досегът с него всеки път ни възхищава, вдъхновява и обнадеждава и това е самият … Бате Ицо! Христо Колев и самоотвержените момичета и момчета от Детски куклен театър “Щурче” не престават да забавляват, обучават и радват децата ни, да измислят нови представления и начини да откъснат децата от мол-културата и да им предложат истинско изкуство. Къщичката на “Щурче” са превърнали в светилище на куклите, вълшебството и светлината. Играят и пред 10 деца със същата любов, с която се радват на първите цъфнали рози в градинката отпред. Говорят за бъдещи проекти и планове с такъв ентусиазъм, с какъвто се снимат след представление с деца и кукли…  

  Бяхме на техния “образователен театър” и толкова много ни хареса! Бате Ицо и кака Таня първо заедно с децата направиха “образователна гимнастика”, скачаха и се покълчваха за разгрявка.

 

 

alt

 

 

alt

 

 

  После обясниха на децата и на скакалеца Сенди защо и малките скокове са също толкова важни, както големите, защо е важно да се ходи на училище и да се слушат учителките… 

 

alt

 

 

alt

 

 

alt

 

 

  Порисуваха, попяха, някои английски думички показаха и накрая завършиха с “Весел образователен въпросник”, който раздадоха…

 

alt

 

  Точно това представление беше за малко по-големи от четиригодишната банда, която ги гледаше, но децата си отговаряха и съм сигурна, че някои неща научиха… Важното е, че се смяха, после си играха и родителите си също освежиха:)

  Търсете “майстори” за децата си, за да станат те умни, вдъхновени и щастливи “големи”! 

 

ПП. Детски куклен театър “Щурче” има представления във Варна всяка събота от 11ч и всяка неделя от 18ч. За представленията за възрастни и за другите им инициативи следете тук.

 

 

КМП # 32 – Забавното лятно четене

 

  Ей, четене, че четене! Ай стига, лято е, на морето сме! Човек наистина би си помислил, че – предвид че пиша доста често за детското четене, библиотеки, книжарници и книжки – сме някакви книжни плъхове, дето слънце не виждат. Мне, не съвсем. Беснеем по два пъти на ден с колела в Морската градина, по кортове, плажове и площадки. Но в най-горещите часове сме у дома на климатик и с книжка в ръка:) 

  Та, днес нямаше как да пропуснем гостуването във Варна на “Забавното лятно четене” – инициативата на Az-deteto.com и Столична библиотека за насърчаване на детското лятно четене. Екипът връчи почетна грамота за заслуги към децата на постановката на варненския театър “Бремен”, показа чудесния си електронен читателски дневник с картинки на задължителните книжки по класове, раздаде значки “Посланик на четенето” на заслужили деятели /:)/, пяхме и се смяхме…

 

alt
Стоян Радев (режисьор на “Бремен”), Елица Матеева и Жюстин Томс (Аз-медия)

 

  Разбира се, Криса Коконата бе веднага надлежно регистрирана и картотекирана. Получи в подарък вълшебната шапка на Нейно Превъзходителство посланик на четенето Матеевна, върна прочетените книжки на библиотеката, взе си три нови (от списъка) и се прибра да чете:)

 

alt

 

 

  Приятно и забавно лятно четене и на вас!

 

 

 

КМП # 31 – Отворена положителна медия

 

  Благодарение на един приятел скоро попаднах на идея за създаването на Отворена положителна медия, която звучи много добре. Още е в самото си начало, набират се доброволни творци, дизайнери, фотографи, художници, програмисти, финансисти и въобще всички нужни за осъщесвяване на проекта хора и дейности. Има обявен конкурс за име (въпреки че на мен и това ми харесва), вече има по един пост в почти всяка категория и нещата се задвижват бързо и добре.

  Особено ми харесва идеята за “даващият рожден ден”. Ами да, и без това – няма какво да се лъжем – от един момент нататък се чудим къде да намерим празничното си настроение на рождения си ден, по-добре е да направим някакъв запомнящ се и благороден жест към другите. (Това важи за нас, нали, не за децата ни, хаха). Трябваше още от “Яж, моли се и обичай” да ми направи впечатление как Елизабет подкани приятелите си да я поздравяват по случай рождения й ден чрез малка сума в банкова сметка, с която после тя купи къща на балийската си приятелка, ама не стана тогава. Стана сега, когато го виждам приложено от българи в български вариант и мисля следващия април да го направя (дръжте се!:))).

  Аз все още мисля дали, как и къде да се включа. (Тъмните сили на ниско ниво са по-силни от добрите, нали знаете? Засега сарказмът ми се бори с оптимизма, но от сайта той е зарАзен). Мисля, че ще го измисля, най-малкото ще следя всичко отблизо.

  Включете се и вие, пък да видим какво ще стане, а?:)

 

 

ПП. Е, добре, аз вече реших и съм ‘творец’ там, благодаря:) 

 

KMP # 30 – Първият голям концерт на детето, ехаа!…

 

  Утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Разбира се, този на Роксет. Всичко започна още през януари т.г. (мисля), когато обявиха новината. В същия този миг мъжа ми плесна с ръце и каза: “Криси, ела да ти пусна една страхотна група, ще отидем на концерта й в София!”  

  Както се казва, останалото е история. Чавето полудя и се започна едно денонощно слушане и пеене, научаване на всички възможни песни наизуст, гледане на клипове и концерти, изнасяне на собствени такива със сцена раклата или дивана, затъмнени светлини и (много скоро отегчена) публика в наше лице. Лично купуване на билети, изработване на табела (която все пак няма да вземат, защото няма да ги пуснат с нея на стадиона), купуване на новия албум (уж подарък за баща й, да бе, да), рисуване на десетки образи на Пер и Мари, повтаряне като на запис фрази като “Мари има рожден ден един ден след концерта в България” и “Подгряваща ще е Нора с четиричленната си банда”, събиране на изрезки от вестници, обясняване едно и също на всяка лесно попаднала й жертва, спорове за музиката в колата на път за училище и чудене с коя точно любима блузка да се облече в големия ден. А малкото чаве върви след нея и фъфли в захлас “Искам шизгатдълук”, без все още да се е нучило да говори на български добре, въобще…      

  Въобще, утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Тя е на 8г. Аз на моя бях на 18 и се чувствах най-щастливия човек на Земята. Така че знам как се чувства тя, но не знам какво е да го чувстваш толкова рано. Предполагам, че щом се отнася за музика, няма голяма разлика. И няма значение, че самите Роксет на нещата, които им гледахме на живо през 2011 са – хм, как да кажа – блед спомен от най-силните си години. Няма значение, че малката сигурно ще ги види добре само на екраните, а за мечтания автограф и дума не може да става. Няма значение, че ще е уморена и с гръмнала главица след концерта. 

  Всичко, което има значение, е емоцията. А тя е много, много щастлива, далеч преди да е дошъл Денят. Всичко, което има значение, е Музиката. Наистина хубавата музика. И порасналото ми дете. Пожелах й да запомни завинаги този ден, тя каза – добре!

 

 
А това е на самия концерт – с блузка на групата и подходящо питие, хехе:

 
И реакцията: “Мамо, това беше най-якият ден в живота ми!”

 

 

 

КМП # 29 – Интерактивна археологическа изложба за деца

 

  Поканиха ни на откриването на интересно събитие – археологическа изложба за деца, пригодена за пипане, ровене, копане, рисуване и гледане. Въобще всичко, което на обикновените изложби не се разрешава. /Охааа, а аз как рових!…:)/ Чувала съм за такъв музей, но огромен, четириетажен и съвсем истински – Техническия музей във Виена. Знам за подобна стая за игра в България – в Регионалния исторически музей в Благоевград – браво! А сега разбрах, че и във варненския археологически музей имало оборудвана такава детска стая, хм, интересно. Ще трябва да я потърсим.

  А това за нашата стая го разбрах от чичкото от варненския музей, който говори в началото на децата, докато те рисуваха или откровено блееха, а накрая някои не издържаха целите 5 минути седене и … станаха. 

 

 
 
Бяхме от първите най-нетърпеливи да влезем в загражденията на самата изложба и веднага налазихме пясъчника, откъдето бързо се показа и първата находка!
 
 
 
Скоро пясъчника се пренасели и се опасявам, че никой не обръщаше внимание на страхотните опознавателни надписи и интересни снимки от истински археологически операции по стените.
 
 
Имаше любезни какички, които канализираха неустоимия археологически порив и насочваха децата към местата за рисуване със завързан маркер, към подреждането на магнитни пъзели на делви и съдове, към гледането на тематични филми,течащи по екран на стената и към пипането на находки в закачени витрини с дупки за опипване, но не и за вадене – точно като за маймунчета:))…
 
 
Послушахме на слушалки какво мисли баба Мария за иманярите:
 
 
И накрая погледахме филмче как се наслояват пластовете и колко неща могат да се открият, ако човек потърси:
 
 
Тъй като (нормално за откриване) имаше камери, много снимки и общо взето анархия, сме решени да отидем пак, заедно с племенника ми и наши гости. За щастие изложбата ще си бъде там (Гранд Мол Варна, последен етаж) още цял месец, до 20 юни. Вървете и вие, заслужава си! 
 
 
 
И не забравяйте – всеки от нас може да помогне за съхраняване на културното ни наследство!
 
 
 
 
ПП. Добри новини! Изложбата отива в Стара Загора (Park Mall, 23 юни-23 юли), ура, ура!:)

 

КМП # 28 – Празници на детската книга’11

 

  Абе, да ви кажа честно, Община Варна напоследък много се старае да ми се хареса (а който ме познава знае, че това е трудно). Дали ще награждава наистина талантливи деца на общински конкурс по литература /🙂/, дали ще осигурява хубави условия за провеждане на детски велокрос в Морската градина или ще е партньор на благотворителен детски празник, част още от празненствата по случай Празника на детската книга – 2ри април, но… Стараят се хората, не може да им се отрече. Дали защото идват местни избори или защото са прозряли някои житейски истини за това колко е важно да има умни събития за деца, но напоследък се стараят и това ми харесва. 

  Та, събитието тази събота беше разкошно! Обединени в едно благотворителен базар на книжки за децата от домовете, награждаване на конкурс за написване на приказка, конкурс за рисунка, куклен театър, танци и… Ние първо си оставихме книжките, които бяхме донесли, а после децата си избраха и купихме за нас от другите оставени. 

   

 

 

    После се метнахме вътре в голямата и просторна зала, пълна с маси, примамливо отрупани с пастели, моливи и големи картони. Децата се настаниха на предна позиция и зачакахме появата на любимия Бате Ицо.

 

 

  Той беше страхотен, разказа за събитието, за спонсорите, за книжките и конкурсите. После с приятелите си от Клуб за детско творчество ‘Щурче’ изиграха за децата няколко чудни, интерактивно-куклени приказки, заедно с истории за авторите им. А децата!… Всички те – а бяха поне 60, повярвайте ми – зяпаха с блеснали очички и дори бяха забравили за моливи и боички. След това всички се отдадоха на рисуване, мазане, наливане с вода, развихряне на творческия напор и по пода, беснеене из залата за по-малките и стръвно довършване на детайли за по-големите и очевидно амбициозните. Моите ли? Те правеха от всичко по малко, да не ми е скучно.

   

 

 

 

   После имаше танци-манци, песнички чудесни и след като всички станаха бесни, журито се произнесе за красотите, като това, разбира се, си беше тяхно мнение и за тяхна сметка:)) Надявам се всяко дете да е знаело, че неговата рисунка е най-хубава и най-важното – негова:)

  Истината е, че за всички имаше грамоти и подаръци, особено разточителни поощрителни награди и торбички от почти всички спонсори. Криса Коконата взе поощрителна награда за красивата си рисунка, а Мага Пушилката взе една “Някое дете да е останало без подарък?”, благодаря!

  

 

 

  Въобще беше чудесно прекаран съботен предиобед. А ако можеше да е и на открито, ехее… Браво на всички замесени (няма да ги изброявам, има ги тук), благодаря и продължавайте все така! Децата ни го заслужават, а?

 

 

КМП # 27 – Адекватни ли сме към чуждия избор за начин на раждане?*

 

  Може би сте чули една тъжна новина от последните дни – 32 годишна жена се появила в болница с мъртвото си бебе, което се е опитала да роди у дома. Тя не е успяла /голям ужас, съболезнования!/, други са успявали, но общото между всички тях е, че не се примиряват с отношението в българските родилни отделения, че отстояват с голям риск правото си на избор и че се изправят с него срещу почти всички, познати и непознати.

  
В такива случаи, според мен, не може да се даде еднозначен отговор кое е правилно и кое – не. Културата на раждането у нас най-после трябва да помръдне повече в посока 21 век (за предпочитане е по-бързо, докато още сме в същия век). От друга страна раждането е божествен процес, при който не бива да се допускат крайности и отстояване на намерения на всяка цена.  

  
Аз напълно се присъединявам към позицията по този повод на Сдружение “Естествено”, погледнете я цялата тук


“Не можем да осъдим жени, които не искат да изберат за раждането на детето си контекста на българските болници, който често включва остарели медицински практики и незачитане на основни права на родилката. В същото време сме загрижени за нарастващата тенденция от домашни раждания, при които липсва компетентна медицинска помощ.  …  За пореден път се говори за „мода” и „увлечение” по раждането с минимално лекарско вмешателство, когато всъщност става дума за световни тенденции, за практики, прилагани във водещи европейски държави и препоръчвани от организации от ранга на СЗО. За пореден път вместо да се обърне внимание на потъпкването на правата на част от жените в родилните отделения, се правят груби намеци относно психическото им състояние.
Отново ще подчертаем, че подобно отношение към сериозния дебат по темата за бременността и раждането е несериозно и неетично. И отново ще кажем, че е време за промяна.”

  
А ето тук има хубав, емоционален и съвсем истинен текст, отговарящ на въпроса в заглавието – не, не сме адекватни, мили мои. 

“Една майка се сблъска челно с висша форма на страдание. В тази история – ние адекватни ли сме?  … Не са адекватни застъпниците на естественото раждане в домашни условия, като отказват да се разделят с очакванията си и с решението нещата-да-се-случат-така-както-искам-на-всяка-цена.
Не са адекватни реакциите на “другите” майки – противниците на неасистирано раждане. Много хули, поплювки, категоризации, сочене с пръст. И всичко това под мотото “така й се пада (като прави различен избор)”.”


  Да ви кажа честно, на мен тази ситуация ми прилича на планински извор, запушен с голям камък. И тъй като водата не може да  бъде спряна, тя неизбежно намира пролуки, през които постига целта си. Камъкът е все още твърде нетолерантното отношение към родилките в нашите болници. Част от камъка е все още нетолерантното отношение на всички ни към чуждия избор, себеусещане и вътрешен стремеж. Нека разбием този камък, за да станем по-адекватни, а?

 

 

 

  
ПП. Както обикновено в Бълхария “след дъжд – качулка”, но поне вече има някаква реакция: “Пишат наръчник за раждане вкъщи”. Също и много добър коментар от в-к “Капитал”, озаглавен ‘Сама вкъщи. Защо има нужда от политика за ражданията в домашни условия и какви са пречките пред  това’ (тук)

  

 * Заглавието е взаимствано пак от тук.

** Аз лично благодаря на Ангела, който предотврати подобна трагедия и с близки членове на моето семейство!

 

 

КМП # 26 – Велокрос на Az-deteto.com във Варна

 

  Онлайн регистрирането на Криса Коконата във велокроса ми отне не повече от минута и половина след прочитане на съобщението. Още толкова ми трябваше да пиша коментар “Браво” и после да го пусна на мейла на класа:) На нея й бе поднесено като приятна изненада и тя го прие с ентусиазъм, доста по-различен от този, с който обикновено приема ‘Хайде, време е за домашните’… Веднага се метнахме да стягаме колелото: помпене на гумите, вдигане на кормилото, нова седалка и вече само трепетно чакахме. В оставащите ден и половина всички роднини, съседи, учители, съученици и случайни жертви (например продавачите на пазара) бяха разбрали, че Криса е записана да участва във велокрос. Не от мен, разбира се.

  И ето, нейният час дойде. 

 

 

   Az-deteto.com, екипът нa Аз медия във Варна, Жустин Томс, веломагазин ‘Устрем’ и слънчевото време наистина направиха пролетен празник в Морската градина. Имаше много родители и деца, фотографи и журналисти, музика, почерпки, страхотно добре оградено трасе, батко-водач, каращ пред децата,  рекламен Човечко и много радостно развълнувани физиономии. Участниците бяха разпределени по възраст, но не и по пол:) Много й говорихме, че това не е точно състезание, по-скоро детско забавление на открито, въпреки това в очите на Криса се забелязваше едно специфично настървение:)

 

  Жустин водеше страхотно, наистина се получи добре! Финишът не беше толкова възторжен колкото старта, но Криса по никакъв начин не се натъжи. Особено след като после й обяснихме, че ако беше на 10г и имаше колело с големи гуми, както другите деца, с които се състезаваше, може би нямаше да е предпоследна в серията си:) Това, че децата дори в нейната възрастова група (8-10г) бяха смесени и толкова различни още веднъж доказва, че събитието има повече забавен, отколкото състезателен характер. Освен това грамоти и награди получиха абсолютно всички участници, нали? Да, мамо…

 

 

  И все пак лично моето предложение е да се прави малко по-късно във времето. Когато децата вече са покарали и потренирали за сезона и са в по-добра форма, отколкото сега – в началото на пролетта – едва избърсали и постегнали колелата си след зимата. 

 

 

  Докато Криса Коконата се състезаваше, Мага Пушилката беснееше из поляните, стрелкаше се из трасето, тормозеше Човечко и се тъпчеше с филии с лютеница, пасти и бонбони, осигурени от спонсорите. От там най-после ги накара да тръгнат единствено обещанието за сладолед.  Та, благодарим на всички замесени (дори и на Община Варна, уф) за хубавия празник и до скоро пак, нали?!🙂

 

КМП # 25 – Права на родилките и информираното им съгласие

 

  Тази седмица беше Европейския ден за правата на пациента. Както срещнах някъде в много подобен контекст – европейския, не българския. Защото колкото и отдавна да се говори за правата на родилките в българските родилни отделения, пак не можем да се доближим дори и на крачка от европейските такива. А не е толкова трудно, още по-малко страшно. От най-активните общности по темата, сдружение Естествено и група Родилница, от месеци предлагат някои елементарни неща, които болниците да направят с цел подобрение на ситуацията, като да качат на сайтовете си документа за информирано съгласие, за да се запознаят бременните с него преди момента на раждането (Защото, ако отивате на раждате по естествен път – съжалявам – но боли и въобще не ви е до това. Нито до четене, нито до подписване, а най-малко до спорене). Активистите от месеци са чакали отговор на писмата си с настояване за реално спазване  на правата на родилките до МЗ и НЗОК (изненадите за мен никога не свършват!) и са получили формален такъв едва след оповестяване на плановете си за пресконференция. Дори са създали доста професионална брошура, браво на тях! 

 

  “От сдружение Естествено и група Родилница са се свързали с над трийсет болници от цялата страна с молба да сложат копие от документа информирано съгласие на интернет страницата си. Само четири болници са откликнали – МБАЛ „ Дева Мария” в Бургас, МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен, СБАГАЛ „ Проф. Д-р Димитър Стаматов във Варна, и Университетската болница „Майчин Дом” в София. На страницата на почти всяка болница в страната има информация какво е нужно родилката да носи със себе си при постъпване, включително чехли, халат и памперси за бебето, но не се публикува информация за най-важното – какви медицински процедури може да се наложат и какви са техните рискове.

Кампанията за информирано съгласие при раждане се подкрепя и от Български хелзинкски комитет.”

  
Цитатът е от тук, където има разкази на препатили родилки, отзиви за пресконференцията в медиите и много друга информация. Ако болницата, в която възнамерявате да раждате не е сред горните четири (4!), то няма да е лошо да ги поразбутате малко и да си издействате съвременно и достойно отношение, нормално за това оставащо си тайнство – раждането на ново човече. 

 

 

  Иначе ще продължаваме да си стоим с глави в пясъка, което при децата е симпатично, но при възрастните не е. 

 

 

КМП # 24 – Ентусиастите

 

  Напоследък ми прави впечатление превръщането в тенденция с разни задачи и каузи да се занимават някакви супер ентусиазирани, цъфтящи и не стъпващи по земята хора. Случва ми се да пиша на някой с предложение за помощ или съдействие и да ме засипят с енергични, положителни и ентусиазирани писма, изобилстващи от “Привеееет….:)))”, “Благодаряяяя…:)))”, и изрази като: “Поздрави и усмивки с коренчетааааа…..:))))”, от които саркастичната ми душа се гърчи от ужас. Вярно, че някои от тях са в чужбина, където по принцип всички стават почти непоносимо оптимистични, но дори и от Варна ми пишат: “Писмото ми е малко хаотично май, но ще ми простиш, преди второто кафе съм блондинка по душа и акъл отвсякъде ;-)))))) Вълнуващ и ползотворен уикенд ти пожелавам!!”  

  И все пак, хората са наистина отдадени и вършат работата, с която са се захванали напълно доброволно. Абсолютно достойни и открити са. И докато ние – куул скептиците, видите ли – само се цупим и от време на време попържаме я политиците, я невъзможната бг ситуация, я несправедливата си съдба, те действат. Без комплекси, без обиждане, без отказване.

  Така че – не вярвам от мен да видите чак “цеееелууувкиииии и вълшебеееен дееееен” – но ще продължавам да опитвам да се заразявам от ентусиазма и положителните им вибрации. Пък дано се разпростре повече в милата ни татковина. Иначе…

 

 

  П.П. Извинявам се, ако авторите на цитатите се открият в текста ми и това не им допадне. Обаче аз ги давам за пример, определено. Нещата, с които някои от тях се занимават наистина си заслужават. Можете да ги видите тук и тук.