Category: ХАЙДЕ СТИГА С ТЕЗИ БЕБЕТА!

 

        Още една блог игра, която отдавна се върти. Аз съм я попреглеждала, но не съм очаквала, че чак сега ще ме сполети:) 

       Еех, еех… Ако не ме беше поканил чудесния човек Венци-fen, сигурно нямаше и да я попълня (упс, клише!). Но тъй като на него не мога да откажа (така си е, но още едно!), ще я драсна, пък да видим ще има ли допълнителни въпроси. То и без това прочитането на нещо такова няма особена стойност, също като прочитането на дневния хороскоп – отразяваш и веднага забравяш 🙂 Поне ако имаше някакви обяснения – да се захили човек на някоя глупост, пък то… 

        Е, хайде, няма що… 🙂

 

 

•  Били ли сте арестувани? – Не
  

•  Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – Да
  
•  Спали ли сте до 5 следобед? – Мне
  
•  Изключвали ли са ви от училище? – Не
  
•  Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? -Не
•  Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – Не
  
•  Уволнявали ли са ви от работа? – Не 
  
•  Уволнявали ли сте някого? – Не
•  Пели ли сте на караоке? – Да! 
•  Насочвали ли сте оръжие към някого? – Не
  
•  Целували ли сте се под дъжда? – Не
  
•  Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – Не
•  Виждали ли сте някой да умира? – Не
  
•  Играли ли сте на бутилка? – Да
  
•  Пушили ли сте пура? – Не
•  Седяли ли сте на покрив? – Да
  
•  Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – Не
  
•  Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – Оо, да… 
  
•  Чупили ли сте си кост? – Не
•  Бягали ли сте от училище? – Е, как!
•  Яли ли сте насекоми? – Не (и умишлено)…
•  Ходили ли сте насън? – Не
  
•  Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – Да
  
•  Карали ли сте мотоциклет? – Да
•  Късали ли сте с някого? – Да
  
•  Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – Много ясно!
  
•  Летели ли сте с хеликоптер? – Не
  
•  Бръснали ли сте си главата до голо? – Не
•  Скачали ли сте от покрив? – Не
  
•  Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – Да
  
•  Яли ли сте змия? – Не
•  Участвали ли сте в протест/демонстрация? – Да
  
•  Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? – Е, не!
  

•  Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – Да
  
•  Участвали ли сте в банда? – Не

•  Показвали ли са ви по телевизията? – Мне
  
•  Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – Да
•  Плували ли сте голи? – Не
•  Правили ли сте шевове на нечия рана? – Не
•  Карали ли сте сърф? – Не
  
•  Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? -Май не
  
•  Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – Да
  
•  Били ли сте оперирани? – Не
  
• Тичали ли сте голи на обществено място? – Не
  
•  Карали ли са ви с линейка в болница? – Не
  
•  Губили ли сте съзнание, без да пиете? – Не
  
•  Пикали ли сте в храстите? – Да
  
•  Бягали ли сте от полиция? – Не
  
•  Дарявали ли сте кръв? – Не
  
•  Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – Не
  
•  Яли ли сте крокодилско месо? – Не
  
•  Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – Не и топлокръвно
•  Попикавали ли сте се на обществено място? – Не
  
•  Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – Не
  
•  Рисували ли сте графити? – Не
  
•  Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – Не
  
•  Слагали ли са ви белезници? – Не
  
•  Вярвате ли в любовта? – Да
•  Били ли сте се? – Да
  
•  Крали ли сте нещо? – Не
  
•  Яли ли сте охлюви? – Не
  
•  Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – Да
  
•  Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – Да
•  Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – Не
  
•  Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – Да
•  Нападало ли ви е куче? – Не
  
•  Били ли сте съдени? – Не

 

     Е, и? Да кажем, че някои въпроси са любопитни, но повечето са скучни и откровено досадни. За много имах силни изкушения просто да изтрия, но устоях. 

      Е, и през това минах:)

      Ооо, ох – ами сега, кого да натопя?  Ок, тогава нека да са обичайните ми жертви: Лю the Denichero, Astilar и Niko The Laringophon :)). Sorry, dudes. Все пак ви давам право на избор. Ако не искате – веднага!:) 

     Целувки!

 

 

  Снимката е от тук.

Отново верижна игра, отново не мога да устоя :)Хайде да видим сега…

 

1. Кафето.

Мда. Само ако ме хванат в наистина заплетена ситуация и ми кажат „Кафето или живота!”, само тогава (може би) бих се отказала от кафето. Дозата ми е 4 големи чаши на ден, по график. Обичам да се хвана за спасителната мисъл веднага, след като съм грубо и безкомпромисно събудена в ранни зори. Спокойно ми е, че имам още едно за малко по-късно, тъй като първото е било само за лека загрявка и е постигнало още по-лек ефект. Ммм, наслаждавам се на третото след обяда и се отдавам на четвъртото в късния следобед, да ме държи почти до ранното утро, където ме чака спасителната мисъл за първото.

 

 

 

 

2. Четенето.

Нещото, което ме поддържа нормална.

Е, хайде, няма нужда да се смеете сега…

Еее, стига де!

Млък!

 

3. Писането.

Случвало ми се е да ми кажат насред някоя особено бурна домашна вакханалия: „Ех, какъв разкош, какво ли ще правиш след няколко години, когато къщата ти се изпразни?” Така се размечтавам, че се опасявам, че ми личи! Винаги съм искала да намеря това нещо, което мога да правя с часове, откъсната и апатична към околния свят. Е, намерих го – по ирония по време на най-психарския период на жовота ми, в първите месеци от раждането на втората ми дъщеря – и това е писането. Всички банални изрази ще свършат работа тук, но наистина беше … непреодолим импулс с ярки последствия. И съвсем не говоря за блога, той се появи по-късно. Така че, възможността да имам време за писане (и довършване на някои прелюбопитни проекти) ме топли някъде дълбоко и ми дава усещане за завършеност и спокойствие.

 

4. Интернет и всичките му производни.

Мда, тук няма да изпадам в пространни откровения. Всичко, което си мислите, е вярно. Поне това, в което ме подозират жените. Това, в което ме подозират мъжете – не, просто не ме влече. Не си падам по компютърни игри, нито по мрежи, благодаря. Ааа, вие си помислихте друго? Абе… не, твърдо варненско не!

 

5. Музиката в ей тези тук слушалки и по концерти.

По възможност силна, бърза, ритмична и почти брутална, но с мелодичен вокал. Ходенето по концерти и клубове и фестивали от рода на е този тук.

 

 

 

6. Тъпченето с малини от двора с шепи.

С децата се надпреварваме. Разбира се, аз съм най-бърза и с най-големи шепи. Добре, че има много узрели малини, иначе (може би) щях да се чувствам (леко) гузна.

Имам ужасното усещане, че пак се взех прекалено на сериозно. Освен това се издъних в условието – страхувам се, че всички са ми важни. Е, като им мине сезона, малините ще отпаднат от списъка, но тогава ще ми е важно нещо друго зреещо.

Съжалявам, Бу, рискът на изпитващия. Надявам се другите да са ти писали неща от рода на „мириса на земята след дъжд” и „шума на вълните”… Бе, те и моите са доста банални, но са ми важни и СА СИ МОИ!

Така. Предизвиквам да направят по 5 лицеви опори, 10 коремни преси, 10 подскока на място и 4 превъртания с въже без да се оплетат като жалки пилета, както и да напишат своите 6 неща, които ги правят щастливи през такова горещо лято, следните блогърчета:

Моят приятел Фен-ци @fen.blog.bg

Моята приятелка Деница @ natisparite.com

Стела @decocentric.com (която се е покрила, защото има БЕБЕ, но аз пък имам ДВЕ – намек:)

Тишо @asktisho.wordpress.com (който излизал във ваканция, но може да направи компромис:)

Кривата рошла @deni4ero.wordpress.com

Марфа @amrfieta.wordpress.com (стискайте ми палци да не ме схруска на закуска!)

(правилата: линк към този пост, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

 

Също като вас, и аз не си падам по политика, а още по-малко – по политици. Точно заради това ще гласувам за ПП “Зелените”. 

Колкото и да ми е странно обаче, засега повечето хора уж искат, а не правят. Уж мислят, а пък то – не съвсем. Е, добре, на мен не може да ми повлияе колко “слабо” или колко “безнадеждно” е положението. Все още използвам главата си предимно за мислене, а останалата част – за правене 🙂 Надявам се и повече други да са като мен. 

Тогава – сигурна съм – ще доживея следния диалог:

– Бабо, ти от коя партия си?

– Аз, бабиното, гласувам за Зелените още от момента на създаването им, въпреки че в началото почти никой не гласуваше за тях, представяш ли си?

– Ааа, баси яката баба, дето имам! 

 

                                    

 

 

 

 

        Вижте какво си намерих:

 

 

    Страхотно е, нали? 🙂

    Картинката е от тук (чудесно място под блоговото слънце – на “ти” с парите и Деница:)

    Хайде да мислим за Земята не само днес, навити?

 

Още докато четях
постинга на Василена за тази блог-игра ми просветна, че тя ще я препрати и към
мен, както накрая се оказа. Ние с нея имаме една закачка, така да се каже, та
затова си помислих, че няма да се сдържи 🙂

Ха, ами сега!

Първо ми хрумна да се
излигавя, както обикновено, нали. Да напиша обратните на нейните неща, или
списъкът ми да се състои от стирка, метла, лопата, четка за миене на шишета,
гъба за миене на съдове и домашен сапун за пране, примерно – със съответните
снимки, разбира се 🙂 Но после все пак
реших:

1 вариант:   че е симпатично, какво пък, нека позволим на
светлината и приятелството да изпълнят сърцата;

2 вариант:    щом другите така се хвалят и разрешават
това воайорство, ще си го позволя и аз. Няма да учудя никого с констатацията,
че щом някой има блог, той почти не може да устои на подобно изкушение, мдаа.

Не съм сигурна аз на
кой вариант се спрях, но така или иначе ето ги и моите, хм, такъми.

 

Междувременно ме
предизвика и Astilar и
вече нямаше накъде 🙂

 

Прочетох от
по-запознати, че такм на арабски значело комплект инструменти. Затова и аз
започвам със стандартните телефон и компютър. И моите са стари, но изпитани. Аз
донякъде се привързвам към вещите си, донякъде не ми пука особено за последните
техно чудеса. Лаптопът ми, милият, е надраскан с фулмастери, събарян и подлаган
на непредсказуеми затваряния и изключвания от копчето (няма тън-мън!). Батерията
му не държи и въобще е доста олд скуул. Телефонът ми – още по-олд. Само че ми е
като продължение на ръката, нагласям алармата му със затворени очи,
използвам го за портативна дрънкалка и какво ли още не.

Истината обаче е, че ако не
беше букетчето див зюмбюл, набран от дъщеря ми, хич нямаше да я включа тази
снимка 🙂

 

 

Освен всички останали
задачи, в момента се занимавам с обзавеждане на апартамент. Затова първи
другарчета са ми рулетката, с която меря по магазини и паланки, както и
бележника, в който до прерисуваната схема на банята с точни размери се гушат
по няколко изречения, написани в творчески порив някъде по пътя. После пак обратно
и така.

 

 

 

Книгата. Въпреки
наивната си корица, това е най-обогатяващата книга, която съм чела, личната ми
Библия. Не искам да се отделям от нея, искам да я чета в колата на червен
светофар, на опашката в супера, навсякъде. 
Авторът лесно, достоверно и наистина убедително ти разказва за истинския
произход на хората, убеждава те да за същността на нещата – преди и сега,
увещава те да започнеш да мислиш, да се различаваш от масата. Винаги съм се
интересувала от тези теми, но сега – повече от всякога (все пак 2012 наближава,
хех…) Горещо я препоръчвам, ще ви промени. Към добро, много по-добро.

 

 

А ето това е един
истински такъм. Черешката ми🙂.
Това е уред за пречистване на вода със сребърни йони. След като се пусне в
ел.мрежата, във водата се отделят сребърни йони директно от двата сребърни
електрода. Тази вода се пие в определени количества на ден и (според всяка
информация) е буквално вълшебна. Унищожава всички бактерии, вируси, и прочие
гадории в организма в рамките на 6 минути (!) , силен антиоксидант, усилва
действието на билките и лекарствата в пъти и засилва имунната система като
ракета. Баща ми гордо го донесе един ден, направен му от чичко-изобретател.
Нямам време да задълбавам в прецизни опити и изчисления, но пием предпазливо,
давам на децата и засега сме добре. Това поне, хехе.

 

 

И накрая. Тъй като,
според турският превод пък, такъми били нещата, които накичваш по себе си,
прилагам снимка на любимия си часовник. Както се разбра, аз съм
олдскуул мацка, вярна на фаворитите си. Нося SWATCH откакто се помня. Новите модели са ми идеалния
подарък, от което мъжа ми безогледно се възползва. На този скоро му прокъсах
каишката, но си намерих съвсем същата и сега е като нов, дори не е надраскан
или с пукнато стъкло (забележим прогрес!).

 

 

С мъка спирам до тук.
А има още толкова неща, с които да се покажа печена, умна и добра майка, ех! …

 

Предизвиквам,
предизвиквам  Дачи , също така и Рейн, и не на последно място – Нико the geek!

 

Ха така, доволна съм!

 

 

 

 

  
Явно много съм досадила на Нико с моите бебешки истории, та решил да ме включи в спам-веригата…Ок, да видим абсолютния ми свят:

1. Когато детето ми ме пита „Мамо, нали няма да изчезна, когато умра” да мога да отговоря СЪС СИГУРНОСТ;

2. Хората да НЕ СА толкова консуматорски настроени, че за един месец (декември например) да харчат суми, равни на бюджета за година на дом за деца без родители;

3. Също така хората НАЙ-ПОСЛЕ да започнат да мислят и действат еко и био – да купуват рециклирани стоки, да ограничават ползването на петролни продукти (от гориво до найлон и пластмаса), да не убиват и ядат толкова животни, да произвеждат по-натурални продукти, да НЕ ЗАМЪРСЯВАТ толкова, да…;

4. Политиците НЕ ВИНАГИ да работят само и единствено за себе си и близките си, а и за народа;

5. По света всички хора ДА МОГАТ да си осигурят физическото оцеляване (храна, дом, мир…)

Пфу, май много сериозно го взех…Не се сещам кого да предизвикам, но ето нещо наистина много приятно – от Дачи за всички…