Георги Хаджитинев от Варна – достойнство и честност до край

Напусна ни бай Георги – Георги Хаджитинев – емблематичен и непримирим варненец, достоен наследник на рода на Г. С. Раковски, буден и активен до последно!

За първи път забелязах бай Георги по време на Големите протести във Варна и страната през 2013-та година. Довели до много промени и сътресения – смяна на дългогодишния кмет на Варна Кирил Йорданов, обявяване на Ден на национален траур в чест на Пламен Горанов, дори оставка на действащото тогава правителство…

Бай Георги, както му викаха всички, стоеше ненатрапчиво някъде встрани, но винаги с големия си плакат против Групировката, омотала града и дори страната ни в отровната си паяжина. И винаги с българското знаме. Винаги там, всеки ден. Все пак, без да иска, се прочу по време на тези протести. Защото млади агресивни мъже започнаха да му късат плаката, както си върви. Редовно, почти всеки ден му го разкъсваха и унищожаваха, а той се появяваше на следващия ден с нов плакат. Стигна се дотам да вървим около него и да го пазим – него и плаката му, който толкова биеше на очи и явно толкова дразнеше.


alt

Бай Георги и аз. 17.03.2013

Големите протести във Варна


Протестите минаха, бай Георги оцеля, оцеля и плаката му. Оцеляха и несломимия му стремеж към справедливост, смелост и честност. Той не се затвори у дома, а продължи да полага усилия във важни според него каузи и то – напълно граждански такива. Заедно с плаката си с добавени главни политически лица, изобразени със запушени усти, под благосклонния и усмихнат поглед на членове на ТИМ.


alt

27.04.2016, Варна

Три години по-късно с бай Георги отново протестираме, отново срещу същата групировка и отново със същия резултат. Или?…


Най-вече беше активен по отношение на събиране на подписите, нужни за иницииране на Референдум за Морската градина на Варна. Както знаете, тя е „ябълката на раздора” между граждани и управници (странно защо, след като на теория малцината управници са назначавани и ръководени от мнозинството граждани). Най-общо казано, Община Варна в продължение на години не предприема нужните решителни действия за справяне с конкретни проблеми в Морската ни градина като установяване и поддържане пълния размер на парка (който по ОУП е до местността Евксиноград), движещите се по алеите автомобили, продължаващите строежи, неуредиците с частната собственост в обществен градски парк и т.н. За спирането на всичко това гражданите настояваме от години и от години няма решение. Бай Георги спомогна изключително много за събирането на нужните подписи, сега е ред на Общинския съвет да гласува и проведе Референдума, както е по закон. Неправомерното забавяне (потвърдено и от съда) е повече от три години, което за бай Георги, за съжаление, се оказа фатално.


alt

Тук слагам и този колаж, който направих с Грамадите на Варна, унищожени и премахнати от… #КОЙ???


Затова пък ние, последователите му, още сме тук. За мен беше чест, че го познавах и че понякога бях редом до него. Той ще остане пример за безкористен общественик, смел гражданин и верен приятел. Ами ако всички бяхме такива?

Варна има още един светъл пример.

Вечна памет на личността и делото му! 


Милена Пехливанова


Долу ТИМ, горе… Пламен.

От навлизането в зрялата си възраст съм много граждански активна. Не понасям мазната политическа класа (“Откак свят светува, все мазният отгоре плува”! – Радой Ралин), не понасям мошениците, измамниците, разните му “елитни” групи от рода на масоните, разните му престъпни, маскирани като икономически, групировки и – бъдейки цял живот варненка – особено много мразя ТИМ. Разбира се, не заради самото мразене. Аз просто искам … справедливост. Справедливост за всички. Знам, че е наивно, но това е, което искам.

Наблюдавам темата отдавна, общувам с единодушници, участвам активно през годините в протести против нещата, които не одобрявам и про нещата, които предлагам вместо тях. Затова съм в състояние да направя разликата от преди Големите протести на 2013-та и след тях. Това, което мога да кажа с няколко думи е, че хората вече не ги е страх. Не ги е страх да изразяват мнението си, да носят плакати и да споделят статии против ТИМ, не ги е страх да защитават активно правото си на свободен, богат и достоен живот. Промяната е особено видима във Варна. Но цената… цената…


alt

 Не мога да намеря източника на тази снимка /съжалявам/, но вляво отпред сме и ние, цялото семейство


По някаква странна случайност не познавах лично Пламен Горанов, въпреки че имахме много общи познати и приятели, движехме се в една и съща среда, миналото лято за малко се разминах с участие в неговата пиеса „Тим-тиририм”, видях го на протеста с метлите на рамо, които всъщност бяха дръжки на голям транспарант и т.н. …

Много пресечни точки намирам и във възгледите, възприятията и преценките ни. Както сигурно повечето от вас, и аз продължавам да мисля, да се чудя, да чета и да се опитвам да разбера какво точно е станало на онзи възпламеняващ 20 февруари сутринта. Сега обаче, близо месец след това, започвам да се отказвам от мисленето. Започвам да разбирам, че това е било неговата съдба, карма, че така е трябвало да стане и е изиграло своята незаменима роля. За всичко и за всички.


Грамадата

“Някой камъка си носи отдалеко даже! Подир месец бе висока колкото камила, още месец – купчинката стана веч могила. И грамадата от себе мърда и порасва, и пътникът отдалеко веч я съпикасва. Та расте, като по чудо, сама, като жива! Убоя се Цековата душа нечестива. И да спре не може Цеко ни с псувни, ни с глуми таз грамада да не расте със страшните думи. Деня та е се в ума му, нощя я бълнува, и трясъка от камъните в съня си той чува.” /Грамада, Иван Вазов/


alt

Това сме ние с Маги. 05.03.2013 – Грамадата започва да расте. Сн. nakratko.bg


Откакто красивата и смела душа на Пламен се възнесе, това място заживя съвсем нов живот. Идеята на наш приятел да започнем да градим грамада в знак на несъгласие с управниците на Варна, родила се в деня, в който Пламен окончателно е гаснел, се поде от всички. Първоначално плахо – на поклонението на 4-ти март камъни донесохме съвсем малко хора, после все по-смело и сега не виждам кога ще спре. Грамадата расте, хора носят камъни постоянно и от всякъде, в различни размери, цветове и видове, хора от други градове и чужбина постоянно ни молят да слагаме и от тяхно име, започват да пращат по-малки камъчета в пликове до Община Варна, до поискване. Едната градинка буквално се е превърнала в олтар, където винаги има запалени свещи, навсякъде има купища цветя, плакати, надписи, възпоменателни снимки… Всички плочки около Грамадата са изписани с послания, пред които просто не можеш да останеш безучастен. Някой се е сетил да ги лакира, за да запечата написаното, така че да не се изтрие. Хора редовно купуват и оставят свещи, червени маркери за писане, пускат стотинки и левчета в една кутия, стигна се дотам един поп да стои на сгъваема масичка и тихомълком да продава свещи…


alt

08.03.2013. Сн. Петя Стефанова


alt

09.03.2013 – Грамадата расте


alt

10.03.2013 – Грамадата съвсем расте! Сн. dariknews.bg


Достатъчно е човек да отиде на онова място с Грамадата пред Общината, което вече е превърнато в олтар. Достатъчно е само малко да постои там, да помълчи, да поусеща, да погледа какво става наоколо, за да разбере, че вече няма да сме същите. Мястото, където Пламен… мястото сега има един необясним заряд. Там притихваш, успокояваш се, свитото ти сърце се отпуска. Чувстваш се одухотворен, усещаш, че има нещо много повече от минаващите наблизо коли и от безумните борби за власт и пари в сградата само на няколко метра. Нещо много по-важно, по-смислено и каращо ни да продължим да правим това, което правим – да се стремим към морален, достоен, духовен живот за себе си, за семействата си, за съгражданите и сънародниците си, за всички. За всички!

Нас също все ни влече натам. Да си нагледаме Грамадата, да направим нови снимки, да постоим заедно с другите хора, децата да попишат послания по плочките. Един ден бях само с голямото си момиченце. Поведох я да си ходим, но тя искаше да пише, а нямаше с какво. Докато аз измислях обяснения за друг път, срещу нас се зададе едно момиче, буквално бутна в ръката на дъщеря ми нов червен маркер и отмина, без да каже и дума… Какво да коментирам за това?


alt

Десетгодишната е писала вдясно, петгодишната е копирала вляво.


alt

С новия маркер


Мястото стана притегателно за всякакви хора. По никое време на деня не остава празно. Има групички дядовци, които увлечени си говорят, без да виждат нищо наоколо. Има млади хора, майки с деца, възрастни лелички с шапки с пера, бедни и богати, всякакви… Веднъж гледах как едър човек стои на колене пред кръга от цветя и сменя всяка загаснала свещ, бавно и методично пали нови от кутията отстрани, почиства излишните. Една жена взе фенера от върха на грамадата, смени свеща с нова, запали я и внимателно го закрепи обратно. Един чичко извади не особено дебел портфейл от задния си джоб и остави сгънати два лева в кутията. Две момичета сложиха камъни и рисунки на купчината…

Наблюдава се интересно явление – броят на грамадите също започна да расте! Появи се нова пред Съдебната палата във Варна, с искане за цялостна независима проверка на действията на Общината през годините. На помените на наши сънародници за Пламен никнат грамади в други градове на България, в Европа и в целия свят… Хората не искат и не могат повече да търпят. Беззаконие, двоен стандарт, монополи, картели, преплитане на мафията и властта…

 

Усещането при голямата варненска Грамада е за храм, само че истински, идващ от сърцето, без църковните канони, без задължителни неща като кръстене от дясно на ляво и разни такива. Всичко е истинско, от душата и сърцето. Откъдето е и стремежът ни за добър, спокоен и достоен живот.

Вече съм сигурна, че ще го постигнем за себе си и за нашите деца, тук и сега. Просто трябва още малко наместване на пластовете, отскубване от старото и тъмното и започване на чисто новото и светлото. Скоро, скоро, ще стане, ще бъде!


Да бъде, амин!